Обезлюдяването на селата и на по-бедните и слаборазвити региони на страната продължава с бързи темпове. През миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души, посочва се в отчет за 2012 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), който е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.
Към края на миналата година населението в градовете е достигнало над 5,3 млн. души, докато в селата се е стопило до малко над 1,975 млн. души. През миналата година са били закрити 24 населени места, а общо 172 са били без никакво население.
Очакванията са броят на населението да продължи да намалява. Съгласно методите за прогнози на ЕС през 2015 г. българите ще намалеем до малко над 7,1 млн. души, към 2020 г. вече ще сме под 7 млн. души, към 2030 г. - малко над 6,5 млн. души, а към 2050 г. - малко над 5,7 млн. души. Ако социално-икономическите процеси в страната ни са по-благоприятни, към 2050 г. населението се очаква да се стопи до 5,79 млн. души, а ако са неблагоприятни - до под 5,2 млн. души.
Продължава да се задълбочава и тенденцията за застаряване на населението заради емиграцията, ниската раждаемост и по-високата смъртност в сравнение със средното за Европейския съюз (ЕС).
Наблюдава се и ръст на завръщащите се в страната емигранти, но тя все още не може да компенсира заминаващите, които са пнай-вече хора в трудоспособна възраст, сочат още данните. Засилва се и вътрешната миграция в посока към градовете, като най-осезаем ръст на населението е отчетен в най-големите градове.
Данните сочат, че през миналата година населението на България се е стопило с още над 45 хил. души (0,6%) и към 31 декември е било 7 282 041 души. Във всички области на страната е регистриран отрицателен естествен прираст, който варира от -2,8‰ средно за градовете и -12.8‰ средно за селата.
Средно за страната естественият прираст през миналата година е бил -5,5‰ спрямо -5.1‰ през 2011 г., и -4,6‰ през 2010 г. Най-сериозни са тенденциите за намаляване на естесвения прираст на населението в областите Видн, Монтана и Перник.
За сравнение, естественият прираст средно за ЕС е малко под 1‰. Единадесет страни в общността имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (10‰) и Кипър (4,8‰). Освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Латвия (-4,7‰), Унгария (-4,1‰), Румъния (-2,6‰), Германия (-2,3‰), Литва (-2,2‰), Португалия (-0,6‰), Италия (-0,8‰), Естония (-0,4‰) и Гърция (-0,4‰).