Намаляването на производството на енергия води до ръст на крайните цени на тока. Този факт изтъкна в своята презентация гл. ас. Атанас Владиков от Съюза на икономистите в България по време на кръгла маса, посветена на енергийната бедност и цената на тока у нас.
Това съвсем не е единственият парадокс в нашата енергетика, посочи още икономистът. Според неговите данни в страната намалява потреблението на електричество (докато в целия свят тенденцията е противоположна), но на фона на този спад има ръст на желаещите да произвеждат енергия.
Няма и ясна причина защо Националната електричестка компания (НЕК) върви към фалит, след като получава 50% от приходите от крайната цена на електричеството. Далеч по-малко си поделят ЕРП-тата и производителите на ток, заяви още Владиков.
„Държавната комисия по енергийно и водно регулиране прави всичко възможно да задържи цените на електричеството, на така праща електроразпределителните дружества към фалита”, допълни още той. За икономиста изводите от стастическите данни налагат няколко основни изводи – у нас има изкуствено създадена диспропорция между цените на електричество и на доходите. Тя е изкуствена, защото доходите умишлено се поддържат ниски.
Ръстът на цените на електричеството пък не е съобразен с ръста на доходите, допълни икономистът. Той посочи още, че Националния статистически институт (НСИ) отчита ниска инфлация през миналата година, но на базата на т.нар. „голяма кошница”. На базата на малката кошница, т.е на продуктите от първа необходимост обаче ръстът на цените е в рамките на 30% за миналата година.
Проблем е и неплатежоспособността на населението, допълни още Владиков.
Енергийната бедност у нас обхваща 61% от населението, коментира и доц. Мария Желязкова от БАН. Тя посочи, че енергийната бедност може да бъде преборена с различни мерки за подобряване на благосъстоянието, енергийната ефективонст и други мерки.
Желязкова уточни и че енергийната бедност се определя от два фактора – какъв процент домакинствата отделят за покриване на сметките си за електричество, както и субективният фактор дали потребителите могат да поддържат топъл дома си. Във Великобритания за енергийнобедни се смятат домакинствата, които дават повече от 10% от доходите си за покриване на сметки за електричество.
Имаше предложение това определение да бъде прието и в ЕС, но не се прие, допълни още Желязкова.
14:16 | 08.09.22 г.