Мандатът на четвъртия здравен министър в това правителство - Десислава Атанасова, се очертава да премине без реформи. В последните две седмици откакто е на поста, Атанасова обяви няколко инициативи за промяна в сектора, като даде да се разбере, че мащабните реформи остават в бъдещето.
Прави впечатление активността на Десислава Атанасова още от първите й дни на висшия ръководен пост, но в същото време волята е към прокарването на мерки, които не са нови, а по-скоро бързи и сравнително лесни решения и срещат обществена и експертна защита без да пораждат сериозни дискусии.
Още в първите си дни като министър, Атанасова обяви за свои приоритети премахването на избора на екип в болниците, отпадането на тавана от 180 хиляди лева за лечение на деца в чужбина, увеличението на заплатите в спешната помощ, следдипломното обучение и квалификацията на лекарите и личната електронна здравноосигурителна карта.
По време на дебатите в парламента при избора на Атанасова за министър, опозицията се обедини около това, че тя е „поставена на поста, за да доизкара мандата”, а реално няма да бъдат направени никакви реформи в системата.
По „болните” проблеми на здравеопазването Атанасова заема предпазлива позиция.
Такъв е въпросът с финансирането на болниците. В последното си интервю за медиите бившият министър Константинов заяви, че „бомбата, която цъка в здравеопазването е в болничната помощ“, заради хроничното недофинансиране и огромните дългове, които са натрупани от лечебните заведения.
Нека припомним, че Стефан Константинов активно работеше за промяна в методиката на финансиране на лечебните заведения и беше приел като свой приоритет замяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, като по-ефективен модел на заплащане. Атанасова обаче открито заяви, че няма да се работи по мащабния проект за въвеждане на диагностично-свързани групи в рамките на нейния мандат.
08:27 | 14.09.22 г.