Пазарът на складови записи остава в летаргия

Да се въведе строг контрол на зърнения пазар, препоръчват международните експерти Липсата на установени зърнени стандарти, лошите условияна съхранение на реколтите и сенчестият бизнес саосновите проблеми пред търговията със зърно в България.Около това становище се обединиха международнитеексперти по време на конференцията "Успешни модели припровеждане и развитие на системата от складови записи зазърно", организирана в края на миналата седмица отпрограмата на правителството на САЩ за развитие назърнения сектор АCDI/VOCA. Основните препоръки начужденците са да се създадат организирани зърнени пазарии да се повиши контролът при лицензирането на публичнитескладове. Според Стивън Микелсен, прокурист от Департамента поземеделие на САЩ, преди да се започне с прилагането насистемата от складови записи, е необходимо да се насърчисъздаването на зърнени борси. Препоръката на НедБъргман, началник-отдел "Инспекторат" към Департаментапо земеделие на САЩ, е да се изяснят сроковете заиздаване на разрешителните на публичните складове ииздадените лицензи да се преглеждат ежегодно. В момента по Закона за съхранение и търговия със зърнолицензите на публичните складове се издават за срок отдва месеца, след което се продължават автоматично припредставяне на нов банков депозит или неотменяемабанкова гаранция от 10 лв. на тон зърно. Въвеждането на системата от складови записи целирешаването на два основни проблема. Първо - да се улеснизърненият пазар, като се даде възможност зърното да сетъргува на стоковите борси под формата на ценна книга. Ивторо - да се осигури краткосрочно финансиране напроизводителите до есенната сеитба, като записите служатза обезпечение на кредити. Две години след приемането наЗакона за съхранение и търговия със зърно обаче пазарътна записи продължава да е в зародишна фаза. "Причината борсовият пазар да не се ползва евъзможността за Укриване на данъци по веригата на търговия със зърно. Борсовата търговия е твърдепрозрачна и това плаши търговците", коментира ХристоМиленков, изпълнителен директор на Софийската стоковаборса. Според него пречка е и недостатъчният капацитет налицензираните публични складове. Складовете са 23 с общкапацитет от 252 хил. тона, сочат данни на земеделскотоминистерство. Капацитетът на лицензираните 108зърнохранилища е 818 хил. тона. Според Миленков застартиране на търговията със складови записипървоначалният капацитет на складовете трябва да е 500хил. тона. По данни на аграрното министерство презминалата година са издадени 400 складови записи за над150 хил. тона зърно. Само 30% от притежателите им обачеса получили кредити от търговските банки. Отпуснатите потях заеми от Експресбанк, Юнионбанк и ОББ са общо 7 млн.лв. Много от силозите за съхранение на зърно са с неизясненасобственост и това пречи да бъдат лицензирани катопублични складове, смята още Миленков. Според него всеоще не са достатъчно и средствата, с които разполагакомпенсационният фонд за гарантиране на кредитите срещускладови записи. Общо средствата във фонда са 350 хил.лв. Освен тях от фонд "Земеделие" е предвидена помощ от5 млн. лв. Въпросът за кредитирането се посочва като проблем и отзърнопроизводителите. "Обикновено едрите арендатори севъзползват от възможността за такъв вид финансиране",смята Златко Златев, собственик на публичен склад въвВарна. Според него ниският процент от стойността назърното като кредит, който варира от 50% до 80%, същосмущава производителите. Банкерските тревоги За банкерите основните проблеми са от правно естество.Спънката е Търговският закон, чиито разпоредби поставятдържавата и собственикът на публичния склад предикредитора при удовлетворяване на съдебни искове.Условието, което те поставят, е с промени в нормативнатауредба залогът на зърно срещу складов запис да серегламентира като особен залог. В този случай приудовлетворяване на съдебни претенции кредиторът ще е напърво място. В Русия проектозаконът за складовите записи е на етап преди трето четене в Думата. Предстои стартиране на пилотен проект в две провинции, за който ЕБВР работи в тясно сътрудничество с няколко подбрани банки. В Полша от септември 2000 г. има Закон за складовите записи, а до средата на 2001 г. се очаква създаването и на гаранционен фонд. Местни банки и фирми вече проявяват интерес към финансиране срещу складови записи. В Румъния ресорният закон е приет през юни 2000 г., а гаранционният фонд е в процедура по създаване.