Росен Христов е експерт по корпоративни придобивания, инвеститор в стартиращи компании, капитан на катамаран, а от месец е и временно изпълняващ длъжността министър на енергетиката на България. През първите седмици от мандата си той направи обрат в българската енергийна политика и върна "Газпром" на дневен ред. Това предизвика тревога сред много наблюдатели. В интервю за германския Tagesspiegel министърът заявява, че не иска България отново да зависи от руския газ.
В началото на август проруски настроеният президент на страната Румен Радев назначи Христов и останалите членове на временното правителство, припомня Tagesspiegel. Радев критикува предишното прозападно правителство на премиера Кирил Петков за неговата енергийна политика. Партията на Петков отказва да плаща руския газ в рубли, поради което през април Русия спира доставките на газ за България. В края на юни, само след шест месеца на власт, реформаторското правителство загуби вот на недоверие. Следващите избори - четвъртите в рамките на година и половина - са насрочени за 2 октомври. Междувременно временното правителство трябва да осигури доставки на газ за зимата.
Новият министър не е известен в средите
За новия министър на енергетиката не се знае много. Няма публична автобиография, но кратък текст на уебсайта на Министерството на енергетиката разкрива, че е роден през 1974 г., говори свободно четири езика и има магистърска степен по "Международни икономически отношения" от Калифорнийския университет. Досега Христов е отказвал да съобщи на българските журналисти къде е учил. „Сан Диего", отговори той на въпроса след кратък коментар по време на интервюто в Министерството на енергетиката в София. Христов говори английски с български акцент. На въпросите за досегашния си живот отговаря доста лаконично, но красноречиво защитава действията си като министър на енергетиката.
Той казва, че е получил поста на временен министър на енергетиката заради дългогодишния си опит в енергийния сектор. „Мога да въведа международни стандарти и най-добри практики в министерството." Според уебсайта на Министерството на енергетиката той е „международно признат специалист по придобивания и преструктурирания на компании, управление на кризи, стратегии и развитие". Работил е за италианската енергийна компания Enel, първо в Рим, а след това в Русия. Живял е там „от около 2009 г., 2010 г. до 2016 г. или 2017 г.". През 2015 г. се премества за няколко години в нидерландската група Dietsmann, която е специализирана в експлоатацията и поддръжката на енергийни инсталации. Там той е регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка.
През последните години Христов живее в България и инвестира в стартиращи предприятия, в „иновативни технологии и продукти". Като инвеститор Христов е пуснал на пазара дизайнерски градски велосипед, например. Той самият обаче не кара колело, а плава. Министърът съчетава хобито си с бизнес, като дава под наем своя катамаран. В началото на мандата му силен интерес предизвика един туит, в който потребител на Twitter описва как се е запознал с Христов като капитан по време на пътуване с нает катамаран. Освен всичко друго сегашният министър се е хвалил, че обича да спи със стари и богати жени. „Не отговарям на подобни шеги", коментира Христов туита в интервюто.
„Няма нищо, което можем да предложим на Газпром"
Въпросът, който е най-важен от всичко останало по време на неговия мандат, е газът. Временният кабинет обвинява предишното правителство, че не е планирало правилно доставките на газ през зимата. Предишното правителство на свой ред обвинява кабинета на Радев, че е саботирал действията му за диверсификация на доставките на газ, за да проправи пътя обратно към „Газпром".
Така например Христов отхвърли сделка за втечнен природен газ, подготвена от правителството на Петков; вместо седем танкера беше поръчан само един. Защо? „Защото не успяхме да си осигурим слотове за разтоварване. Цялата сделка беше погрешно замислена“. А освен това газът също е бил твърде скъп.
На 22 август Христов заяви на пресконференция, че е неизбежно да се започнат преговори с „Газпром“ за възобновяване на доставките по договора. Той заяви, че не очаква преговорите да бъдат лесни, тъй като за да бъдат успешни, ще трябва да се компенсират всички действия на предишното правителство. Близо седмица и половина по-късно, в разговор с Tagesspiegel Background, на въпроса как смята да се разбере с Русия, Христов отговаря: „Няма нищо, което да предложим на „Газпром“. Надяваме се, че имат газ за продан“.
Той заяви, че не иска да нарушава санкциите на ЕС и че връщането на 70-те изгонени дипломати не е обсъждано. Но би се радвал да се намали напрежението между България и Русия като цяло. Това би било от полза и за сигурността в ЕС като цяло. Досега обаче „Газпром“ не е реагирал на искането на България. „В Русия има решение „Газпром“ да не работи с нас", казва Христов.
Според него предишното правителство е било твърде емоционално в отказа си от „Газпром". Той казва, че иска да си осигури газ на най-ниската цена. „Трябва да защитим националния интерес". За разлика от Германия, казва той, българската икономика не може да се справи с високите нива на инфлация, а общините и домакинствата не могат да плащат за газ. За да затвърди това, той рисува драматични картини: „Ако продължаваме така, ще трябва да затворим училищата и децата няма да могат да се обучават през зимата“. Тъй като цената на газа на „Газпром“ е обвързана с енергийната борса, експерти и критици се съмняват, че България наистина ще бъде в по-добро финансово положение, ако се върне към „Газпром“.
Руският газ ще покрива само 20-30% от търсенето
По силата на сегашния договор, който е валиден до края на годината, но не се изпълнява от Русия от април, „Газпром“ задоволява около 90% от нуждите на България от газ. Христов изобщо не искалтолкова много. „Само около 20-30% и то само за момента, докато не намерим други евтини и надеждни източници“. Той казва, че е наясно с опасностите, които крие зависимостта от Русия. Също така търсил евтин втечнен природен газ и водил преговори с Азербайджан.
Хората, които протестираха в София срещу връщането на „Газпром“, могат да си позволят да платят повече. Огромното мнозинство от българите обаче не може според Христов. Първите протести се проведоха само няколко дни след встъпването му в длъжност. Служебният министър спря сертифицирането на газопровода за връзка между България и Гърция. Благодарение на тръбопровода от Азербайджан към България ще може да постъпва много повече и по-евтин газ. Тръбопроводът свързва България с гръцки терминал за втечнен природен газ. Технически той беше завършен през юли, след като правителството на Кирил Петков даде ход на проекта. Забавянето се дължи на проблем с име в документите, казва Христов. Очаква се газът да започне да тече по тръбопровода през октомври, поясни той.
Според него в дългосрочен план единственият правилен начин е постепенното отказване от изкопаемите горива. Той искал да насърчи използването на възобновяеми енергийни източници в България, дори и по време на краткия си мандат. Веднага щом има ново правителство обаче, Христов възнамерява отново да напусне министерството на енергетиката и да се посвети на частния си бизнес. Политиката не е за него, пояснява той пред германската журналистка.
14:06 | 14.09.22 г.
