FT: Силният човек в България губи влияние заради американските санкции

Когато миналата седмица САЩ наложиха санкции на двама български бизнесмени, един служител на разузнаването и на над 60 компании, Христо Иванов, който оглавява опозиционна партия и е активист срещу корупцията, изрази задоволство от „приятелския жест“ на Вашингтон, пише Financial Times в свой материал.

С това той имаше предвид правораздавателното действие от страна на САЩ – най-мащабното до момента с използването на правомощията по т. нар. закон „Магнитски“, предприето само шест седмици преди България да проведе парламентарни избори, на които дългогодишният дясноцентристки лидер на страната Бойко Борисов ще се бори за оставане в политиката на фона на общественото недоволство заради корупцията.

Опозиционни политици и анализатори твърдят, че ходът на САЩ ще бъде възприет от българите и като упрек към Европейския съюз заради бездействието му към корупция в собствения му заден двор.

„Контрастът наистина е драматичен“, казва Иванов, който е лидер на реформаторската партия „Да, България“.

Борисов, който е непоклатим съюзник на германския канцлер Ангела Меркел, беше премиер на България 12 години с няколко кратки прекъсвания. Критици твърдят, че десетилетието под негово управление е било белязано от корупция, шуробадженащина и слабо представяне в икономическата област.

Миналата година се появиха снимки, на които се виждаше пистолет на нощното шкафче на Борисов и пачки с банкноти от 500 евро. Той призна, че притежава оръжие, но заяви, че снимките са изфабрикувани.

Общественото недоволство заради корупцията, което доведе до петмесечни демонстрации миналата година, подкопава напоследък подкрепата за партия ГЕРБ на Борисов. Тя не успя да сформира правителство след изборите през април, въпреки че все още събира най-голяма подкрепа в социологическите изследвания. Това наложи провеждането на нови избори на 11 юли.

Дълго време Борисов изглеждаше като непоклатима „геоложка структура“ в българската политика, „използвайки натиск и всяване на страх, за да покаже на всички кой е силният човек“, казва Иванов. Но американските санкции „се прибавят към промяната на представите и сега (Борисов) губи контрола си върху властта“, казва Иванов.

Според американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) тримата българи са санкционирани за „корупция, включително злоупотреба с държавни активи, присвояване на частни активи за лична изгода, корупция, свързана с държавни договори или добив на природни ресурси, и рушвети“.

„Най-големият въпрос сега е кого са корумпирали в правителството?“, казва Елена Йончева, български социалист и член на Европейския парламент.

Американското финансово министерство наложи санкции на трима души – Васил Божков, живеещ в изгнание хазартен бос, който се ползваше с благоволението на властта под формата на лесно получаване на лицензи и данъчни облекчения преди разрива с правителството и последвалото съдебно преследване, Делян Пеевски – бивш депутат, бизнесмен и някогашен медиен магнат, и Илко Желязков, служител на разузнаването, отговарящ за електронното наблюдение. Техните активи са замразени и изключени от американската финансова система или свързани с нея институции.

Божков използвал подкупи, „за да създаде канал за руски политически лидери, които да влияят на български държавни ръководители“, отбеляза OFAC. Но български анализатори твърдят, че основната цел на Вашингтон изглежда е Пеевски, смятан за съществена част от държавната структура при управлението на Борисов.

Миналата седмица Държавният департамент на САЩ съобщи отделно, че Пеевски е използвал Желязков като „посредник и съучастник за оказване на влияние и плащане на подкупи, за да го защитава от общественото внимание и да упражнява въздействие върху ключови институции и сектори от българското общество“.

Преди да разпродаде по-голямата част по-рано тази година, Пеевски изгради медийна империя, която контролираше 80% от печатните издания в страната и частна телевизия, което му предоставяше широки възможности да създава или руши репутации.

Пеевски не беше намерен за коментар, но след американските санкции публикува изявление, в което заяви, че не е „участвал в корупционни действия и че в изброените причини за налагането на санкции няма нито един верен факт“.

След американските санкции Борисов се разграничи от Пеевски, заявявайки, че е имал контакти с него само като депутат. Но със засилването на общественото внимание той може да не успее да убеди много българи.

На пресконференция миналата седмица Борисов заяви: „Разясних отношенията си с Пеевски много отдавна и те са само политически. Нямаме нито компании, нито общ бизнес. Не сме получили и една стотинка от Божков“.

Служебното правителство в България вече проверява твърдения, че най-малко 32 политици от противопоставящи се на Борисов партии, включително настоящият служебен премиер, са били подслушвани преди изборите през април от разузнавателната агенция, оглавявана от Желязков, определен от OFAC като „лейтенанта“ на Пеевски.

Според Боряна Димитрова, управляващ директор на Alpha Research в София, все още е твърде рано да се каже как американските санкции ще се отразят на изборите идния месец. Настава битка на интерпретации, защото Божков, санкционираният хазартен бос, също беше разследван при правителството на Борисов и имаше контакти с партии, които се противопоставят на бившия премиер. Но според Димитрова „санкциите ще насърчат и мотивират“ реформаторските сили, а Борисов „вече отстъпва на заден план“.

Димитър Бечев, изследовател в Института за хуманитарни науки във Виена, казва, че Борисов е избягвал по-задълбочени проверки от ЕС за корупция, защото стратегията му била да държи главата си наведена в Брюксел и „никога да не работи с останалите източноевропейски правителства в шумните им критики“.

България би трябвало да е подложена на специално наблюдение от ЕС за корупция. През 2014 г. Брюксел беше толкова обезпокоен заради корупцията, че временно замрази европейски средства. Но механизмът за наблюдение сега е „напълно недействащ“, казва Бечев.

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика в София отбелязва, че сега се налага ЕС да изпрати ясно послание, че вече няма да си затваря очите пред корупцията в България.

„Това е вредно за българското общество. Честно казано, това не е добре за европейската кохезия. То поставя България в позиция да наваксва (икономическото) си изоставане с много по-бавна скорост. Пропуснахме хиляди възможности през последните десет години“, смята тя.