Коронавирусът вдигна глобалния дълг до нивата от Втората световна война

Докато страни от цял свят увеличават разходите, за да се борят с последиците от новия коронавирус, държавният дълг нараства до невиждани нива от Втората световна война насам, съобщава Wall Street Journal.

Сред развитите икономики дългът е нараснал до 128% от глобалния брутен вътрешен продукт към юли, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). През 1946 г. той е бил на ниво от 124%.

Засега правителствата не трябва да се притесняват от растящия дълг и вместо това да се съсредоточат върху овладяването на вируса, коментира Глен Хъбард, президент на Съвета на икономическите консултанти при президента Джордж У. Буш.

„Аналогията с войната е съвсем точна. Ние бяхме и водим война. Това е вирус, а не чуждестранна сила, но нивото на разходите не е проблем“, казва Хъбард, който е заслужил декан на Graduate School of Business към Колумбийския университет.

След Втората световна война развитите икономики бързо овладяват дълга благодарение до голяма степен на ускорения икономически растеж. Съотношението между дълг и БВП намалява над два пъти до по-малко от 50% до 1959 г. Този път вероятно ще е по-трудно заради демографски и технологични причини и по-бавен растеж.

В оптимистичната ера след война раждаемостта отбелязва бум, което води до ръст на създаваните домакинства и растяща работна сила. Назряват условия за извличане на полза от електрификацията, субурбанизацията (формирането и развитието на крайградската зона около големите градове – бел. ред.) и напредъка на медицината.

До края на 50-те години на миналия век икономиките постигат силен ръст. Средният растеж достига около 5% на година във Франция и Канада, близо 6% в Италия и над 8% в Германия и Япония. Американската икономика расте с близо 4% на година.

„Ще извадим късмет, ако се представим поне наполовина толкова добре през идните десет години“, коментира Натан Шийтс, бивш заместник-министър на финансите, отговарящ за международните въпроси, а сега главен икономист на PGIM Fixed Income, бизнеса за управление на инвестициите на Prudential Financial.

През последните години САЩ, Великобритания и Германия постигаха растеж от около 2% на година. В Япония и Франция той беше близо до 1%, Италия едва отчиташе някакъв растеж.

Изчезването на вируса може да донесе ръст на оптимизма, но бумът след Втората световна война трудно ще бъде повторен. Ръстът на населението в развитите икономики се забавя, служителите намаляват, тъй като обществата застаряват, а производителността се забавя.

До началото на 60-те години на миналия век Групата на седемте най-развити икономики в света постигаше ръст на населението от приблизително 1% на година или повече. Днес нито една страна от Г-7 няма ръст на населението от 1%, а Япония и Италия се свиват.

Бързият икономически растеж и по-ниските военни разходи в годините след войната улесниха намаляването на дълга. В САЩ федералните разходи са намалели с повече от 50% между 1945 и 1947 г., без да се вземат предвид последиците от растежа или инфлацията.

Бейби бум и срив

Краят на програмите заради пандемията като по-големи помощи при безработица и преки плащания на домакинствата ще намалят разходите, но не толкова, колкото след края на Втората световна война.

Днешните високи нива на дълг не започнаха с пандемията. От 80-те години на миналия век дори без рецесии дългът расте в САЩ, Европа и Япония, тласкан до голяма степен от разходите за здравеопазване и пенсии.

След войната, когато развитите икономики намалиха заплатите и контрола върху цените, ръстът на инфлацията помогна за намаляване на дълга. Днес не се вижда инфлация на хоризонта въпреки огромните мерки за стимулиране на икономиката.

Ниските лихви са общи черти и за двата периода. След Втората световна война Федералният резерв запази ниски лихвите, за да намали лихвените разходи на правителството.

Днес няма официално сътрудничество между финансовото министерство и Фед. Но на фона на ниския растеж, пострадал трудов пазар и ниска инфлация повечето централни банкери смятат за уместен дълъг период на ултра ниски лихви.

По подразбиране, ако ли не и по устройство, развитите икономики може да приемат свят на много по-висок държавен дълг.

Централните банки купуват огромни количества държавен дълг, за да намалят дългосрочните лихвени проценти и да подкрепят растежа в периоди на слабост. Това намалява количествата държавни облигации, държани от отделни хора, а лихвата, която се плаща за този дълг, се връща до голяма степен в държавата.

Над 4 трлн. долара от 26-трилионния американски дълг е държан от Фед. Централната банка на Япония притежава над 4 трлн. долара държавни задължения, което е още по-голям дял от дълга на страната на стойност около 11 трлн. долара.

Примерът с Япония показва, че дългът може да расте дълго време и да достигне много над 200% от БВП, без да предизвика фискална криза.

С притежаването на толкова много дълг от централните банки някои рискове и предизвикателства пред управлението на дълга се изместват от финансовото министерство към централните банки, казват икономисти.

„Очаквам централните банки да бъдат успешни, но това създава предизвикателства“, казва Шийтс, който преди време оглавяваше отдела за международни финанси във Фед. „Всеки път, когато се озовем на такава непозната територия, винаги има риск нещо да се обърка. Това е въпрос, с който ще се борят следващите няколко поколения“, допълва той.