Разпространението на коронавируса по света е тревожно, но не и изненадващо. Глобализацията създава системни рискове. Тъй като търговията, финансите, пътуванията, интернет и други мрежи се разрастват и си взаимодействат, те стават по-сложни и нестабилни, пише за Financial Times Иън Голдин, професор от Оксфордския университет и автор на „Дефектът на пеперудата”.
Едуард Лоренц, баща на теорията за хаоса, показа, че пеперуда, размахваща крилата си над Бразилия, може да предизвика торнадо в Тексас. Присъщ резултат на нарастващата интеграция и сложност на глобалната икономика е, че тя също страда от „дефекта на пеперудата“.
Трайна тенденция или временно явление е корекцията на пазарите?
Супер разпространителите на стоките на глобализацията, като например големите летища, също така са супер разпространители и на лошите ефекти. Глобалната финансова криза от 2008 г. даде драматичен пример за това как заразата може да се разпространи от САЩ към глобалните пазари за една нощ. Това важи и за бързото разпространение на кибер вирусите.
Когато централните банки отвориха монетарните кранове след финансовата криза, те решиха непосредствения проблем, който беше липсата на кеш. Опитите им да подкрепят пазарите сега, като например изненадващото намаление на основната лихва на Федералния резерв на САЩ с 50 базисни пункта, ще имат по-малко въздействие.
Това е така, защото пазарите остават наводнени с излишна ликвидност. При рекордно ниските лихви има малко възможности за по-нататъшни намаления. Освен това смекченият ефект от последователните понижения на лихвите се вижда в ниските темпове на растеж в Япония, Европа и САЩ. Много повече можеше и трябваше да бъде направено от фискалната политика, но това също сега ще бъде по-малко ефективно - и дори може да бъде инфлационно, тъй като удовлетворяването на съществуващото търсене ще бъде по-трудно поради карантините при работниците, закриването на фабрики и прекъсването на веригите за доставка заради епидемията.
Ретроспекцията на финансовите власти, които се стремяха да предотвратят повторение на последната криза, се случи за сметка на изграждането на устойчивост срещу нови заплахи, като например пандемии.
Например, регулаторната политика до голяма степен игнорира рисковете, свързани с концентрацията на финанси в малък брой места. Седалищата на конкуренти се намират в съседни сгради. В резултат на това, когато пандемия или друго събитие доведе до затварянето на Уолстрийт (както при урагана Санди и 11 септември) или на Лондонското Сити, рискът за глобалната икономика се усилва.