Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) поднови призивите си за „забрана“ на ниво Европейски съюз върху основната форма на добиване на биткойн и алармира за нарастващ дял на възобновяема енергия, отиваща за копаене на криптовалути.
В интервю за Financial Times Ерик Теден, заместник-председател на ESMA, заяви, че добиването на биткойн се е превърнало в „национален въпрос“ в родната му Швеция и предупреди, че криптовалутите носят риск за изпълнението на климатичните цели от Парижкото споразумение.
Теден казва, че европейските регулатори трябва да обмислят забрана на метода за копаене, известен като „proof of work” (PoW) и вместо това да подтикнат индустрията да използва по-малко енергоемкия модел „proof of stake” (PoS), за да се намали огромното потребление на електроенергия в сектора.
Биткойнът и етерът – двете най-големи криптовалути по обем, разчитат на PoW модела, който изисква всички участници в блокчейн цифров регистър да проверяват трансакциите. Миньорите, които използват огромни центрове за данни с бързи компютри, за да решават сложни задачи, са възнаградени за записването на трансакции с новоизсечени монети.
Това изисква значително повече енергия, отколкото при PoS модела, където броят на страните, записващи сделки, е много по-малък.
„Решението е да се забрани модела „proof of work”, казва Теден, който е и генерален директор на шведския Орган по финансов надзор и председател на устойчивите финанси в международния орган Iosco. “PoS методът има значително по-нисък енергиен профил“.
Добиването на криптомонети се превърна в изключително привлекателен и конкурентен бизнес, а количеството изчислителна мощ, заделена за процеса, е на рекордни нива, посочва Blockchain.com. Китай забрани процеса през май, но активността се разпръсна из света и в момента има няколко публично търгувани компании, фокусирани върху практиката.
„Трябва да проведем дебат за изместването на индустрията към по-ефективна технология“, казва Теден, добавяйки, че не защитава цялостна забрана на криптовалутите.
„Финансовата индустрия и множество големи институции сега са активни на криптопазарите и имат [екологични, социални и управленски] отговорности“, добавя той.
Коментарите му бяха направени, след като шведските власти първи предложиха идеята да се забрани практиката през ноември миналата година. Тогава те подчертаха нарастващото количество възобновяема енергия, отиваща за криптовалутите, докато в същото време заявиха, че „социалните ползи от криптоактивите са под въпрос“.
„Призоваваме ЕС да обмисли забрана на ниво ЕС за енергоемкия метод на добиване proof of work”, заяви през ноември шведският финансов регулатор.
Копаенето на криптовалути привлича все повече критики заради влиянието му върху околната среда. Практиката отнема около 0,6% от общото енергийно потребление на световно ниво и ползва повече електричество годишно от Норвегия, сочат данни на Cambridge Bitcoin Electricity Consumption Index.
Изправени пред нарастващи критики и забраната в Китай, миньорите увеличават дела на възобновяемата енергия, която ползват за компютрите си, и навлизат в страни с повече енергия, идваща от вятър или слънце, например Швеция и Норвегия.
„Биткойнът в момента е национален въпрос за Швеция заради количеството възобновяема енергия, отиваща за копаене“, казва Теден.
Без намеса, предупреждава той, значително количество възобновяема енергия ще отива директно към създаването на единици биткойни вместо за пренасочване на традиционни услуги от енергийни източници, захранвани с въглища.
Шведските регулатори, базирайки се на оценки на Университета Кеймбридж, също отбелязват, че добиването на една единица биткойн консумира същото количество енергия като изминаването на 1,8 км от среден по размер електрически автомобил.
„Би било иронично, ако вятърната електроенергия, генерирана по дългата брегова линия на Швеция, бъде "похарчена" за копаене на биткойни“, казва Теден.
Етерът – втората по популярност дигитална монета, вече заяви, че ще премине към PoS модел през юни.
07:11 | 14.09.22 г.