Наскоро заявих, че криптовалутите ще бъдат трайни. Сега бих искал да обясня на някои от моите криптоприятели защо част от масовия икономически и финансов свят не ги приема по-сериозно. Казано направо: много от вас не разбират достатъчно добре монетарната икономика, пише за Bloomberg Тайлър Кауин, професор по икономика в George Mason University, Вирджиния.
Според него има две често срещани грешки.
Първо, доларът не е на ръба на колапса, нито пък ще бъде заменен от криптоактив. САЩ са една от двете най-големи икономики в света и център на англоговорящия свят. Те имат властта да облагат с данъци, имат най-силната мрежа от съюзи и най-мощната армия. Да, те напечатаха много долари от 2008 г. насам, но също така предприеха стъпки за намаляване на скоростта, с която тези долари циркулират.
Темповете на инфлация вероятно ще бъдат по-високи през следващите около две години, но вече някои от непосредствените инфлационни напрежения намаляват; цените на дървения материал например сега рязко спадат. В рамките на 10-годишен хоризонт правителството на САЩ може да взема заеми при почти нулев реален лихвен процент, което едва ли е признак за обречена империя.
Нито пък правителството на САЩ е на път да се разпадне или на ръба да прибегне до хиперинфлация. Съотношението на американския дълг към БВП може да достигне 200%, но по-бедната и по-малка Япония се справя добре с подобни нива на дълга. Имайте предвид, че националното богатство, макар и трудно за измерване, може би е 6-8 пъти БВП. Така че дълг от 200% може да означава съотношение дълг/богатство от едва 25%. Това едва ли е краят на света. Помислете колко удобно би ви било, ако сте платили „само“ 75% от ипотеката си.
Всъщност криптоактивите е по-вероятно да навредят на валутите на страни, които се справят много зле, като Венецуела. Фиатните (без златно покритие – бел. прев.) валути няма просто да изчезнат, така че в дългосрочен план криптоактивите може реално да повишат стойността на долара, като задуши възхода на потенциалните му конкуренти.
Втори момент, който често се пренебрегва в криптообщността, е, че криптоцените няма да продължат да растат вечно с високи темпове. Няма значение дали ограниченото парично предлагане е вградено в криптосистемата или че всяка година ще се откриват нови и ценни криптоприложения. В един момент пазарът ще осъзнае стойността на криптоактивите и ще включи тази информация в по-висока цена за тези активи. От този момент нататък очакваните нива на възвръщаемост ще бъдат - смея да кажа - нормални, посочва Кауин.
Сравнете криптопазара с този на изкуство, който дълго време не разбираше потенциалната стойност на картина на Анди Уорхол. В продължение на години цените се покачваха много, но към този момент той си остава ликвиден, като очакваната стойност на инвестиция в Уорхол не е непременно по-добра или по-лоша от стойността на инвестиция в други известни произведения на изкуството.
Изцяло защитимо (макар и оспорвано) становище е, че пазарът все още не е оценил пълната стойност на криптоактивите. Това състояние на нещата може да продължи още известно време, но не и десетилетия.
Иронията е, че толкова много от аргументите, изразени от криптоманиаците, предполагат особено ниски парични норми на възвръщаемост за криптоактивите. Доколкото те са полезни като обезпечение или за ликвидни цели, хората ще бъдат по-склонни да ги държат при по-ниски норми на възвръщаемост, точно както са склонни да държат пари в брой или точно както функцията на обезпечение на американските ДЦК повишава тяхната цена и намалява очакваната възвръщаемост.
Ако в крайна сметка стигнем до свят, в който се очаква акциите да нарастваат с, да речем, 5% до 7% годишно, а биткойнът – само с 1%, тогава това ще е знак, че криптоактивите са успели. По-общият извод е, че макар те да са изключително необичаен клас активи през цялата си история досега, те няма да действат като такива завинаги.
Разбирам защо криптоподдръжниците могат да гледат скептично на критиките от традиционните монетарни икономисти. Малцина икономисти са направили нещо съществено за разработването и напредъка на крипто идеите, като понякога дори са се подигравали с тях. Сатоши Накамото (един от създателите на биткойна – бел. прев.) и Виталик Бутерин (съосновател на виртуалната валута етер – бел. прев.) са не само значими иноватори, но и двамата най-важни монетарни икономисти на нашето време. И каквато и да е дългосрочната стойност на криптоактивите, пазарите я оценяват погрешно.
Въпреки всичко казано, нормализацията - на криптотеорията, както и на стойността - е на път. Ще бъде по-малко забавно от радикалното и хаотично криптостатукво, но това е нещо за празнуване.
18:57 | 13.09.22 г.