Шеметните движения на биткойна през 2021 г. направиха сигурно едно нещо: бъдещето на парите ще е електронно, но няма да е дори близо до киберпънк утопия. Властта на народа ще се подчини на държавната мощ, пише колумнистът на Bloomberg Анди Мукерджи в свой материал.
Манията и паниката около децентрализираните криптовалути все повече увеличават привлекателността на техните задаващи се конкуренти: дигиталните пари, издадени от централни банки. Тези монети ще бъдат улегнали, централизирани и контролирани от държавата. Точно това ще искат потребителите в света на интернет на нещата, където машините ще трябва да комуникират помежду си постоянно, по едно и също време, но без да допринасят за глобалното затопляне.
Официалните електронни монети ще са различен вид отговорност за централните банки, освен парите, въпреки че за инвеститорите, които залагат на бъдещата стойност на долара, йената или еврото, това няма да е нов клас активи.
Това има своите преимущества. За да не се превърне в гръмоотвод за нови спекулации, световната икономика, задвижвана от федкойн, дигитално евро или китайският e-CNY, ще има далеч по-малко тежки изисквания върху енергийните ресурси от криптовалутите. При липсата на доверен посредник, копаенето от други миньори или наличието на протоколи за доказателство за работа (proof-of-work), което поддържа блокчейна сигурен, ще изисква жаден за енергия хардуер. Използваното електричество между биткойна и етера, е достатъчно, за да държи на светло 16 млн. американски домакинства.
Не така обаче стоят нещата при т. нар. разпределени счетоводни книги, които ще потвърждават трансферите на държавните токени. Тези разпределени книги ще се държат от избрана група посредници с разрешението на централната банка. И вместо да се състезават да решават задачи по-бързо, както е при децентрализираните криптовалути, елементите от мрежата могат да блокират собствените си наличности, за да подкрепят законни трансакции.
Този подход, известен като доказателство за собственост (proof-of-stake), ще изисква само частица от енергията, от която се нуждаят протоколите за доказателство за работа. Етериумът иска да направи промяната. Токени етер ще заменят хардуера и електричеството като нужна инвестиция за гарантирането на мрежата. Валидаторите ще печелят от такси, заключвайки най-малко 32 етера (над 82 хил. долара при цена на етера от 2572,85 долара към 12:30 ч. в понеделник). Ако обаче те не спазват правилата, обезпеченията могат да бъдат загубени.
Може би една централизирана власт ще може да управлява по-добре подобна мрежа. Все пак тези, които гарантират трансакциите, трябва да имат пряко участие, както твърдят – и някой доверен трябва да гарантира, че това е така. „Самоличността на притежателя е необходима за потвърждаване“ на баланса по разпределените счетоводни книги, посочва Чи Ло, икономист на BNP Paribas Asset Management Asia. „Кой има юридическата идентичност на притежател на монети? Правителството!“, коментира той.
Централните банки, които не са ограничени от това колко фиатни пари могат да отпечатат от нищото, използват тази гъвкавост, за да избегнат катастрофи, както направиха покрай коронавирусната криза. За разлика от това „биткойнизираната“ икономика може а бъде опасна заради пределното снабдяване с пари. Както казва Ло, ако се фиксират номиналните променливи, реалното производство трябва да се коригира драстично, за да поеме възможните икономически сътресения.
Също така абсолютната анонимност на криптовалутите не е особено практична. Тя носи и неприемливо големия риск от пране на пари и финансиране на терористични структури. Правителствата не искат да си пъхат носа във всички – или поне в повечето – онлайн трансакции. Те обаче няма да се откажат от правото си да вдигат завесата на някои псевдоними, ако искат. Оттук идва и интересът към дигиталните пари. Плановете на Китай засега са най-напреднали, но другите централни банки също ги настигат.
Но ако приемането на криптовалутите създава главоболия на правителствата, то прекомерната популярност на дигиталните пари също може да породи някои проблеми. Банките може да загубят депозитите си, а кредиторите, които финансират дългосрочни заеми с краткосрочна пазарна ликвидност може да имат проблеми на по-късен етап.
Повече от десетилетие по-късно успехът на това киберпънк движение около криптовалутите се измерва не чрез силно волатилните и спекулативни активи, които помогна да разпространи и популяризира, но чрез увеличаващото се влияние на блокчейн технологиите в традиционната финансова система. Дигиталните пари с вграден, самообслужващ се софтуерен код ще променят бъдещето на парите по начин, който криптовалутите не биха могли. Токените ще победят, но от това няма загуби доверието.