2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".
За кого ли не се оказа шантава отиващата си 2020 г. Пазарът на криптовалути обаче със сигурност преживя една особено емоционална година, а вълненията се засилват все повече с приближаването на нейния край.
Най-голямата криптовалута по пазарна капитализация – биткойнът, поскъпна близо три пъти в рамките на по-малко от година, но не липсваха и осезаеми спадове. През март цената му се понижи до около 5000 долара от 7-8 хил. през януари. Страховете на инвеститорите заради неизвестността на коронавирусната пандемия засегнаха почти всички класове активи, без да подминат и биткойна. Само в рамките на два дни в началото на март биткойнът изтри 50% от стойността си - едно от най-големите му понижения изобщо.
Но с напредването на времето, след като станаха ясни някои от основните параметри на кризата, интересът към криптовалутата се завърна с пълна сила и до август цената ѝ успя да се удвои.
Според експерта Благовест Белев, основател на BlockChain.bg, събитието на 2020 г., което повлия най-силно на цената на биткойна и криптовалутите като цяло, бе финансовата криза през март, която беше породена от страха от неизвестното и коронавируса.
„Последвалата парична експанзия пък подейства много стимулиращо не само на криптовалутите, но и на всички останали активи. Видяхме рекордни цени на акции, държавни облигации, някои имоти, злато и криптовалути. Доларите в обращение (М2) се увеличиха с 25% за 2020 г., а еврото (М2) - с 9%. В новата реалност биткойнът се обособи като добър съхранител на стойност и обещаващо финансово убежище, признавано от най-големите имена във финансите, инвестициите и технологичния сектор“, коментира Белев за Investor.bg.
През пролетта силен ефект върху цената оказа и очакваното разполовяване на криптовалутата през май - при което произвеждането на нови биткойни става по-трудно и размерът на наградата за миньорите от блока намалява наполовина. Вълнението на инвеститорите дори накара някои да смятат, че ефектът от т. нар. халвинг вече е включен в ценообразуването.
Сега, по-малко от четири месеца по-късно, цената на биткойна вече записа нов абсолютен рекорд от над 28 500 долара - увеличение от близо 50% от 16 декември, когато валутата достигна цена от 20 000 долара.
Графика: CoinDesk
Според Благовест Белев коронавирусната криза трябваше да породи редица банкрути и цялостно дългово прочистване в икономиката, което би имало много негативен ефект за цената на биткойна.
„Точно така се случи и през първите седмици на месец март. Силите на свободния пазар обаче не бяха оставени от желанието на правителствата за централно планиране на икономиката. За да се преборят с кризата, те създадоха безпрецедентно количество пари и дълг. Така временно решиха проблема, но оставиха едно много по-страшно цунами след себе си. От опита си в годините и празните магазини ние, българите, от първа ръка можем да заявим, че централното планиране в икономиката не води до нищо добро. За щастие, свободният пазар чрез иновация и технология роди ново решение, което се нарича биткойн“, посочи той.
И изглежда, че това ново решение намира все по-голямо място в сърцата на институционалните инвеститори и централните банки. В средата на годината данни на компанията за финансови услуги Fidelity Investments показаха, че близо една трета от големите институционални инвеститори притежават дигитални активи като биткойн.
В САЩ 27% от институциите, включени в проучване със 774 участника – в това число пенсионни фондове, инвестиционни консултанти, както и традиционни и дигитални хедж фондове, казват, че притежават дигитални активи. Това представлява ръст спрямо дела от 22%, отчетени преди година, когато бяха анкетирани общо 441 институции само в САЩ.
В Европа този дял е почти двойно по-голям – 45% от респондентите казват, че са инвестирали в дигитални активи.
„Европа може би е по-подкрепяща и сговорчива“, коментира тогава Том Джесър, президент на Fidelity Digital Assets.
Този интерес не подмина и Европейската централна банка (ЕЦБ), която вече даде заявка, че иска първо място в надпреварата за дигиталните пари. Почти месец след като банката публикува ключов доклад по въпроса и започна публична дискусия, управителят Кристин Лагард заяви, че „предчувства“ пускането на европейска дигитална валута в рамките на две до четири години. Ако и останалата част от управителния съвет на институцията е съгласна с нея, това може да постави ЕЦБ значително пред други западни централни банки – най-вече пред Федералния резерв в САЩ.
Според Благовест Белев обаче електронното евро все още е само на ниво идея, дори няма прототип или ясна концепция. По думите му Китай ще бъде първата държава с такъв опит за изцяло дигитална държавна валута, но дори и те не са готови още.
„Централните банки обаче се провалят в печатането на пари, а не в ефективното разплащане. Контролът над паричната маса ще остане държавен и в новата форма на е-евро, е-долар и е-юан. Това не променя съществено нещата. Аз вярвам, че дигиталните пари, които ще бъдат глобален стандарт, трябва да са независими от всякаква правителствена намеса. Само така те ще бъдат устойчиви в годините и ще изпълняват функцията на истински пари, както златото го прави векове наред. В същото време държавите не са известни с доброто попечителство на никакви услуги и още по-малко с технологичните си иновации. Следователно, шансът централна банка да бъде лидер в новите глобални пари клони към нула“, коментира той.