Когато 11 държави в Европа се присъединиха към еврото през 1999 г., те доброволно се отказаха от националните си валути. Те не просто казаха „да“ на нова валута като средство за размяна, а съзнателно решиха да пренесат част от своя суверенитет на европейско ниво, пише за Financial Times френският министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер.
Със своя план Libra за глобална дигитална валута Facebook показа както икономически, така и политически амбиции. Проектът ще означава частна компания да контролира обществено благо и да поема задачи, които обикновено се изпълняват от държавите. Това е неприемливо както по икономически, така и по политически причини.
2,4-те милиарда потребители на Facebook ще осигурят на Libra незабавен глобален обхват. Целта на валутата е да подобри трансграничните трансакции, които остават твърде бавни и скъпи. Освен това Libra ще бъде привързана към кошница от валути и управлявана от група частни компании. Всичко това предизвиква сериозни опасения.
Освен добре познатите рискове като пране на пари, финансиране на тероризъм и проблеми, свързани с данните и защитата на потребителите, глобалната амбиция на Libra може да породи антитръстови рискове и да урони финансовата стабилност. Настоящата правна рамка не е готова да управлява всички тези рискове, нито би защитила потребителите, използващи тази валута.
Дали регулаторните мерки биха могли да се справят с всички тези рискове? Отговорът е „не“, защото Libra иска от държавите да споделят паричния си суверенитет с частни компании. В нестабилните страни, където мнозина нямат достъп до банкова сметка или твърда валута, хората могат просто да спрат да използват националната валута и вместо това да се обърнат към частна такава. Някои страни могат да предадат своя паричен суверенитет и контрола върху икономиката си.
Libra също може да подкопае паричната политика в развитите страни. Решението на частните участници, стоящи зад проекта, да променят количеството на дадена валута в кошницата може драматично да промени стойността й без някой публичен орган да има думата.
Наистина ли искаме да дадем на частни интереси такава власт предвид последиците върху търговията и финансовата стабилност? Не мога да допусна един от най-мощните инструменти на суверенната държава - паричната политика, да попадне в компетенциите на субекти, които не са обект на демократичен контрол.
В еврозоната независимостта на Европейската централна банка се гарантира от договорите на ЕС. Членовете на изпълнителния борд на ЕЦБ се подбират от демократично избрано ръководство на Европейския съвет. Собствениците на Libra, от друга страна, няма да бъдат отговорни пред правителства, парламенти или дори централни банкери. Това е безотговорно. Монетарният суверенитет на държавите се крепи на свободата на избор на техните граждани.
Означава ли това, че трябва да отхвърлим всякакви технологични развития във финансовите услуги? Разбира се, че не. Франция се застъпва за обратното. Президентът Еманюел Макрон настоява за създаването на правна рамка за новите технологии, за да помогне на Франция да стане лидер в технологичните и финансовите иновации. Създадохме иновативна правна рамка за блокчейн технологиите. Трябва да продължим тези усилия и да намерим начини да отговорим на очакванията на потребителите за модернизирани методи на плащане.
Ето защо аз поканих моите европейски партньори и членове на Г-7 да разгледат два пътя напред. Първо, трябва да разработим иновативни национални и трансгранични методи на плащане, които са по-бързи и по-евтини. Очакваме банките и платежните оператори бързо да излязат с решения. Второ, трябва да обмислим създаването на собствени цифрови валути на централните банки в средносрочен до дългосрочен план. Не можем да оставим Китай да бъде единственият играч в тази област. Нашата независимост е поставена на карта. Позицията на Франция е ясна: искаме финансовите иновации да зачитат суверенитета на държавите. Нито политическият, нито монетарният суверенитет могат да се споделят с частни интереси.
14:19 | 13.09.22 г.