България и Гърция може да изградят втори газопровод за азербайджански газ

Ако нуждите и търсенето надхвърлят максималния технически капацитет на междусистемната връзка Гърция-България (IGB), който възлиза на пет милиарда кубически метра газ годишно, е възможно да се изгради втори тръбопровод, който да посрещне нарастващото търсене. За това признава в интервю за азербейджанската агенция Trend Теодора Георгиева, изпълнителен директор на проектната компания ICGB. 

„За тази цел ICGB ще трябва да следва стриктно регулаторните задължения и процеси, да проведе необходимите пазарни тестове в сътрудничество със свързаните газопреносни оператори и в крайна сметка да вземе такова решение, ако то се окаже осъществимо както от пазарна, така и от икономическа гледна точка", казва Георгиева.

IGB ще осигури преноса на газ и доставките от нови източници, което го прави ключов елемент от енергийната сигурност на България и част от националния план за диверсификация на източниците на газ.   Принципно проектната мощност на газопровода е 3 млрд. кубически метра годишно с възможност за увеличаване до 5 млрд. куб. м. Половината от капацитета на интерконектора вече е запазена. Въпреки това страни като Унгария и Сърбия, които се снабдяват по „Турски поток", заговориха напоследък за азербайджанска алтернатива на руския газ. Румъния също се интересува от доставки по интерконектора, както и за транзит към Украйна и Молдова.

А на извънреден брифинг в петък премиерът в оставка Кирил Петков призна, че началото на експлоатацията отново се отлага с около месец, защото още няма Акт 16 в България. В средата на юли Комисията за енергийно и водно регулиране сертифицира междусистемната газова връзка с Гърция, чието изграждане официално бе отбелязано на 7 юли.

Едва преди седмица пък Петков предвождаше българска делегация, която се срещна с президента Илхам Алиев в Баку и при завръщането съобщи, че Азербайджан може да увеличи доставяния газ с 1 млрд. куб.м годишно, за което трябва да се проведат подробни преговори. Потреблението на газ в България е около 3 млрд. куб. м. на година, а с пускането в експлоатация на интерконектора ще може да се получават 1 млрд. куб. м азерски газ годишно.  В момента страната ни получава максималните по договора си 2.7 млн. куб.м на ден азерски газ през суапови сделки с Гърция, което значи, че получаваме суровината на по-висока цена и няма реален физически пренос на газ през Кулата - Сидирокастро, а се приспадат част от доставките на руските газ за Гърция през "Турски поток".  С пускането в експлоатация на интерконектора количествата ще бъдат доставяни до националната газопреносна мрежа при Стара Загора. 

Преди седмица Теодора Георгиева заяви, че по техническото изпълнение на проекта остава завършването на интеграцията и цялостното тестване на SCADA системата за контрол и управление на газопровода. „Това ще бъде първият изцяло автоматичен газопровод в България и не можем да си позволим компромиси със системата, която ще управлява цялата инфраструктура на IGB. Разчитаме гръцката компания изпълнител да завърши тези процеси възможно най-скоро", посочи тя.