Р. Радев: Зелената сделка няма алтернатива, но трябва да знаем как и къде отиваме

Зелената сделка няма алтернатива - тя трябва да се случи, но и хората трябва да разберат, че не е една "крайна красива картина", а ще е резултат от промяна на целия начин на живот, на възпитание, обучение и наука, на производството и на начина, по който се придвижваме. Това коментира по време на форум, посветен на Зелената сделка, президентът Румен Радев. Той допълни, че тази сделка е възможност за реална трансформация на обществата ни.

Войната в Украйна показа нуждата от нещо, за което говорим от години, но бавим - диверсификацията, посочи още Радев. Цената ще е висока, но необходима, категоричен беше той и допълни, че Европейският съюз (ЕС) изостава в много области, давайки за пример липсата на терминали за втечнен газ, липсващи връзки между страните членки - газови, енергийни, и т.н.

"Подходът проблемите в зеления преход да лекуваме с още повече инвестиции в зелени политики е правилен, но и крие много рискове", каза още държавният глава. 

Трябва ни трезва преценка къде искаме да стигнем и с какви инструменти, да осъзнаем всички рискове от този преход, призова още държавният глава. Иновациите могат да бъдат водещи в нашия преход, но те трябва да станат приоритет, да бъде инвестирано в тях, в образованието, които да ги произведе. В момента разчитаме на чуждите компании за иновациите, допълни още Радев.

Според него зеленият преход има няколко рискови моменти, сред които е високата скорост, с която се извършва процесът. "Чували сме, че голямата цел е бързо да стигнем до чистата енергия и поголовно отказване от базовите мощности - въглища, ядрена енергия и газ", заяви Радев и допълни, че в същото време няма технологични решения за съхраняване на енергията.

Показателно за него е, че много държави са затворили свои базови мощности, но сега активират отново своите въглищни централи, за да се справят с търсенето.

Радев критикува и "прекалените амбиции" на ЕС в Зелената сделка, особено в сферата на транспорта. Те крият риск от загубата на конкурентоспособност, защото в основата на всяка икономика е достъпът до евтина енергия.

Един от най-опасните рискове обаче е загубата на доверието на гражданите по отношение на зеления преход. Радев даде за пример как това може да се случи чрез недомислени текстове в пакета "Мобилност", които предвиждат празни курсове на камиони, изразявайки своите подозрения, че те са приети под лобистки натиск.

За България проблем за преходът е и липсата на енергийна стратегия, коментира още Румен Радев. Той припомни, че предишната стратегия в сферата изтече през 2020 година и все още няма предложена нова, която трябва да бъде посочи развитието на сектора до 2030 година и с хоризонт до 2050 година. Това означава, че дебатът за енергетиката дори още не се е състоял, не сме коментирали искаме ли да запазим ядрената енергетика, как ще развиваме ВЕИ, планове за малки модулни реактори, улавяне на въглероден диоксид, съхранение на енергията  и т.н., каза той.

България няма ясни цели как да бъде запазена автономността на енергийната система и как да използваме максимално нашите природни дадености, както и как да използваме потенциала и разработките на българските научни среди, категоричен беше още Румен Радев.

Държавният глава смята, че страната ни има отлични условия за производството на зелен водород и България може да се превърне във водещ доставчик за ЕС. Радев обаче заяви, че работата по реализиране на тази задача вече трябва да започне и критикува липсата на инфраструктура за износа, посочвайки, че капацитетът на "Турски поток", който преминава през територията на България, е резервиран за "дълги години напред".

Фокус върху зеления водород поставя и Португалия, но страната развива транспортни средства, които ще се движат на водород и като цяло индустрия, която да го потребява, припомни още Румен Радев.

Еврокомисарят Елиза Ферейра, която отговаря за сближаването и реформите в ЕС, също коментира, че ЕС се нуждае от открит, реалистичен дебат за зеления преход. "Зеленият преход трябва да бъде справедлив, иначе няма да бъде реализиран", допълни още тя.

Комисарят отбеляза, че на фона на военните действия в Украйна ЕС трябва да използва най-силното си оръжие - че е съюз и никой няма да бъде изоставен. България ще може да разчита на тази солидарност в зеления преход и да използва европейските средства за модернизация на своята енергийна система, обясни Ферейра.

Това е особено важно за България, която потребява 3,6 пъти повече енергия на единица брутен вътрешен продукт от средното за ЕС, а 40% от електроенергията идват от въглищни централи. По Механизма за справедлив преход за страната ни са предвидени 1,3 млрд. евро, които ще спомогнат трансформацията в региони като Стара Загора, Кюстендил и Перник, където се развива въглищната индустрия. Хората по тези места ще имат бъдеще, ще бъдат усвоени нови умения и ще се намери нов поминък, категорична беше още комисарят.

Възможността да ограничим глобалното затопляне се ограничава и може би имаме само още няколко години, предпуреди президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер. В своето изказване той се съсредоточи върху военните действия, водени в Украйна, отбелязвайки проблемите с енергийните доставки за Европа. Това налага инвестиции към въглеродно неутрални сектори, които ще направят ЕС независим от вноса на руските енергийни продукти. 

ЕИБ, заедно с Европейската комисия, е отпуснала 668 млн. евро спешна помощ за Украйна. Това са средства, които не могат бързо да бъдат усвоени, но са лесни за пренасочване, обясни още Хойер. 

ЕИБ е банка - тя дава парите си назаем и ги очаква с лихвите, каза още президентът на институцията, но допълни, че средствата се инвестират само в устойчиви, жизнеспособни проекти.