Малките модулни реактори не осигуряват същата работа при балансирането на електроенергийната система, както конвенционалните мощности, коментира Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в дискусия, организирана от Булатом.
"12 блока от 60 мегавата не носят същата стабилност, както един 720-мегаватов блок", обясни той.
Но малките ядрени блокове са сочени като алтернатива на сегашните централи след 2030 г., посочи експертът Събин Събинов. Той коментира, че в момента в различен стадий на разработка са 60 модела, като някои от тях имат лиценз и се въвеждат в експлоатация. Те дават едно предимство за сектора - по-бързо изграждане, защото реализацията на конвенционалните реактори отнема между 12 и 15 години.
На европейско ниво се предвиждат общи действия за лицензиране на малките реактори и се водят активни дискусии за предимствата и недостатъците на технологията, стана ясно още по време на дискусията.
Според Янко Янев от Института за управление на ядрените знания във Виена тези реактори са само една възможност. Той препоръча изчакването на тази технология да не бави изграждането на конвенционални реактори, защото страната има нужда от базови мощности.
В краткосрочен план България трябва да изгради 2000 мегавата ядрени мощности, за които вече има одобрение на площадката на АЕЦ "Белене" и още 2000 мегавата в средносрочен план. Това означава, че за около 30 години България трябва да изгради и въведе в експлотация 4000 мегавата нови ядрени мощности, което не е правено в Европа от 60-те години на миналия век, за да запази позициите на този електроенергиен сектор в микса, коментираха участниците в дискусията.
АЕЦ "Козлодуй" произвежда около 16 тераватчаса електроенергия годишно. През 2021 г. общото количество произведена електроенергия у нас е около 40 тераватчаса. Към 8,5 теравтачаса от тях са били насочени към износ.
От ЕСО заявиха още, че ядрената енергетика ще има все по-голямо значение за България и Европа, особено на фона на затварянето на въглищните централи. Захов отбеляза, че има заявки за почти 20 гигавата нови въозобновяеми мощности и едно от най-големите предизвикателства за електроенергийния оператор е къде точно ще бъдат разположени те.
По време на дискусията представителите на бизнеса обясниха, че профилът на българската индустрия е "базов" и страната има нужда от нови базови мощности, а не само от поддържането на старите и още възобновяеми енергийни източници.
Янко Янев допълни, че ядрената енергетика винаги е била стълбът на електроенергийната ни система и сега осигурява енергийната ни сигурност, когато доставките на изкопаеми горива зависят от страни с "висок политически риск", включително и от Русия, която "изненадващо започна война". Той напомни, че често ядрени проекти се развиват именно заради желанието цели стратегически икономически сектори да бъдат независими от доставки - например заради производството на хартия във Финландия.
Решението за подобни инвестиции обаче е политическо и зависи изцяло от стратегията за развитие на енергийния сектор, бавена с години. Проектът вече е изработен от Министерството на енергетиката, но на фона на политическата нестабилност едва ли ще бъде одобрен от Народното събрание, коментира Богомил Манчев (Булатом). Той препоръча изграждането на базови мощности, които да подсигуряват възобновяемите ресурси, както и балансиращи мощности, например водородни клетки.
Войната в Украйна поставя някои предизвикателства пред ядрената ни енергетика, свързани с ядреното гориво. На този етап няма санкции от ЕС срещу ТВЭЛ и страната ни може да поръчва гориво от компанията, която е част от държавната ядрена корпорация на Русия "Росатом". Към момента АЕЦ "Козлодуй" има гориво за пети блок до 2023 г. и за шести блок - до 2024 г.
Очакванията са, че към 2024 г. ще приключат анализите относно възможността за използването на горивото на Westinghouse в ядрената ни централа. Тогава България ще може да купува ядрено гориво от две места, но и ще трябва да бъде направена промяна в горивния цикъл.
Експертът Славин Лачев, който допреди месец работеше в АЕЦ "Козлодуй", уточни, че сега отработеното ядрено гориво се връща в Русия, като България има ангажимент към високоактивните остъклени отпадъци. По отношение на горивото на Westinghouse в страната ще се съхранява всичко. По света това става по метода на дългосрочното "сухо" съхранение в специални контейнери при естествена вентилация. Инвестицията за това съхранение не е голяма, уточни още Лачев.