Енергийната независимост, за която се бори Европа, звучи чудесно на теория. На практика обаче така нареченият „зелен преход“ в момента сякаш създава повече проблеми, отколкото решава. Предизвикателствата произтичат от много и различни фактори, основният от които е различното икономическо, енергийно и социално развитие на отделните страни членки.
Утре, 8 юни, в Европейския парламент се очаква ключово гласуване по 5 законодателни предложения от пакета Fit for 55 - планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове (неутралност по отношение на климата) до 2050 г. в съответствие с Европейския законодателен акт за климата.
Реформа на схемата за търговия с емисии
Предвижда се в обновената Схема за търговия с емисии (ETS) да бъдат включени сградите и автомобилният транспорт, но разходите за гражданите да не бъдат добавени преди 2029 г. Промените включват още и поетапно намаление на безплатните квоти от 2026 г., като до 2030 г. те да бъдат изцяло премахнати. От 2025 година ще бъде веведена и система бонус-малус по отношение на замърсителите.
Приходите от търговията с въглеродните емисии ще се използват изключително за действия в областта на климата в ЕС.
Евродепутатите призовават за по-широк обхват и по-бързо прилагане на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите с цел предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и повишаване на глобалните амбиции в областта на климата, включително по-ранно постепенно въвеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и прекратяване на безплатните квоти в СТЕ на ЕС до 2030 г.
Предвижда се още разширяване на обхвата на механизма, така че да включва органични химикали, пластмаси, водород и амоняк, както и непреки емисии. В законодателната промяна е включено и определяне на бюджет на ЕС за подкрепа на най-слабо развитите държави чрез суми, равностойни на сумите, събрани чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.
В доклада на ЕП се предлагат изменения в законодателството на ЕС за разпределяне на усилията, обхващащо емисиите на парникови газове в сектори, които не са включени в ETS, и които представляват около 60 % от емисиите на ЕС. За първи път всички държави членки на ЕС, ще трябва да намалят емисиите на парникови газове с цели, вариращи между 10% и 50%.
Постигнат е консенсус да бъде увеличена целта на ЕС за улавянето на въглерод при земеползването, промените в земеползването и горския сектор, което на практика ще увеличи целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. на 57%.
Няма как да се отрече, че ЕС може да се похвали с лидерство в областта на климата, след като пое правно обвързващи ангажименти за климатична неутралност и създаде амбициозна рамка от политики, за да ги изпълни.
Проблемът е, че всичко това идва на фона на галопираща инфлация, която няма изгледи скоро да се успокои, а реално предложените законодателни промени ще повишат значително вече и без това космическите цени на различните енергоизточници.
„В момента, в настоящата ситуацията и бъдеща перспектива, да се взимат такива решения е сложно. Нещата вече не опират само до зелената енергия, а и до цена“, коментира пред журналисти в Страсбург Радан Кънев, евродепутат избран от листата на Демократична България – Обединение. В Европейския парламент е част от групата на Европейската народна партия (ЕНП).
Според него е напълно излишно в момента да се наказват хиляди български предприятия, които инвестират и чакат с месеци доставката на слънчеви панели за инсталиране на фотоволтаични инсталации на покривите на производствените си предприятия, с повишение на цените и намаляване на квотите. „Тях не ги интересуват субсидии, нито да продават излишъка от ток, те искат да произвеждат енергия за собствени нужди. Тези, които имат повече свободни средства, инвестират и в батерии. Как ще им помогнем, ако затрудним достъпа им до пазарите и увеличим себестойността на продукта им", коментира Кънев.
Според него тази политика по-скоро ще доведе до декапитализиране на предприятията. "Много български химически производители преминаха от природен газ на амоняк. Инвестициите са огромни, но сега се радват на по-ниски сметки и по-малко вредни емисии. Ако сега допълнително оскъпим производството им, защото то е енергоемкко, ние ще спрем следваща такава инвестиция“, каза още той.
По принцип основната логика в предложенията на ЕП, свързани с търговията с емисии, е да се увеличи цената на традиционните, използвани до момента решения и така да се насърчи използването на нови и иновативни технологии. Това обаче се случва и без промени в директивите, защото цените на традиционните енергоизтичници вече са „космически“.
Друг сериозен проблем е, че само за Директивата за търговия с емисии например, има над 200 предложения за промени. Евродепутати коментираха, че много голяма част от тези текстове са пълни с изключително технологична и специализирана информация, която трудно се асимилира. Много често самите гласувания се случват изцяло по партийна линия и на практика дори добрите предложения нямат особено големи шансове за подкрепа, ако няма одобрение в партийните централи.