Четирите "малки" реактора в АЕЦ "Козлодуй" не бяха затворени от Европейската комисия (ЕК), а от лобистки интереси - интересите на тези, които искаха да строят нови мощности у нас, коментира конституционният съдия проф. Атанас Семов. Той участва в дискусия, посветена на ядрената енергетика у нас, организирана от Булатом,
Той припомни, че в ЕК няма собствени критерии за безопасност на ядрените централи и затова членовете на институцията няма как да преценят дали блоковете трябва да продължат да работят или не. Партньорска проверка е показала, че няма проблеми четирите блока да продължат да работят, но въпреки това България е решила да ги спре.
"ЕС никога и никъде не е забранявала ядрени мощности", категоричен беше Семов и допълни, че това означава, че няма никаква причина България да не изгражда нови ядрени реактори от гледна точка на членството ни в ЕС. Нещо повече - на фона на Зелената сделка в последните месеци има промяна "в тона" за ядрената енергетика.
Семов смята, че ядрената енергетика не е приоритет за българското правителство, защото у нас не се говори стратегически по нито един въпрос. В същото време има много широка подкрепа от обществото за развитието на този сектор, макар мненията в момента да се развиват и в плоскостта за и против Русия.
За да може да изпълни целите си за въглеродна неутралност до 2050 година, България трябва да има изградени четири нови блока, защото до тогава ще бъде изчерпан технологичният 60-годишен срок за експлоатация, коментира Богомил Манчев (Булатом). Според него имаме две площадки за нови мощности и до 2030 година трябва да бъдат изградени две нови 1000 мегаватови мощности и още две - до 2040 година.
Според него високите цени в определен период не може да бъдат фактор, който да насърчи изграждането на нова ядрена мощност. Тези проекти се развиват с години.
Манчев изтъкна, че към момента "Росатом" не е в санкционния списък на ЕС, но не е ясно докога това ще е така, затова и трябва да се проучи възможността за изграждане на реактори с други технологии, не само руските, на площадката на АЕЦ "Белене", за която вече има одобрена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). По отношение на купените реактори, единствената държава извън Русия, който може да строи с тях, е Китай.
Като вариант за нова технология експертът посочи френската Framatomе и допълни, че реакторът на Westinghouse - AP 1000, няма одобрение за работа в Европа и лицензирането му би отнело до 10 години.
Богомил Манчев отбеляза още, че е напълно възможно ядрената енергия да бъде базова мощност, която да подкрепя развитието на зелената енергетика. Въглищната индустрия ще бъде затворена и работещите там не бива да бъдат лъгани повече, допълни експертът. Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт отбеляза, че въглищния сектор едва ли ще издържи до 2038 година и тези централи ще затворят много по-рано заради цената на въглеродните квоти.
Цените на електроенергията едва ли ще търгнат надолу отново, допълни от своя страна Янко Янков, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.
Войната в Украйна поставя европейската ядрена енергетика в нова ситуация, отбеляза Атила Асзоди, който работи по сертифицирането на АЕЦ "Пакш 2" в Унгария. Централата се строи с руско финансиране и реакторите са руски. Експертът отбеляза, че няма директни санкции срещу "Росатом", но пък има много индиректни предизвикателства, като например заради санкциите срещу руски банки.
Ядрената енергетика трябва да бъде развивана на фона на плановете за намаляване на въглеродните емисии и на енергийната зависимост от руските изкопаеми горива, допълни още той.
За голяма част от хората по света в дискусията за и против ядрената енергетика се съсредоточава единствено върху безопасността, коментираха експертите по време на обсъждането. Абел Гонзалес от ядрения регулатор на Аржентина обаче цитира проучване на Научният комитет на ООН за въздействието на атомната радиация от 2016 година относно радиоактивното замърсяване при производството на електроенергия при целия жизнен цикъл на енергийните съоръжения. Според доклада най-замърсяващи се оказват изкопаемите горива и по-специално въглищата.
Причината е облъчването от естествените радионуклиди по време на добива на въглища, както и след тва - при изгарянето им, става ясно от проучването.
13:02 | 14.09.22 г.