Темата за намаляването на вноса на природен газ от Русия отново ни раздели на два лагера, написа в коментар във Facebook енергийният експерт Калоян Стайков. Едните поддържат тезата, че замяната на руския газ е невъзможна и това ще срине европейската икономика, а другата - че танкерите с втечнен газ още утре тръгват към Европа.
Първите разглеждат казуса в условията на надеждни доставки от Русия, а вторите - повече в академичен контекст, без да се съобразяват с обективни и субективни ограничения, смята експертът. Русия още от 2021 година обаче се доказа като ненадежден партньор на Европа.
"ЕС има нужда от повече количества, Русия не ги доставя и цените се увеличават. В допълнение към това, тази година Русия започва война в Украйна, въвежда едностранни промени в дългосрочни договори и изглежда все по-малко надеждна за каквито и да било търговски отношения", пише Стайков.
Според неговите изчисления обаче алтернативните доставки на втечнен газ могат да покрият едва 24% от годишното потребление на ЕС спрямо 40% от годишното потребление, което се покрива с вноса от Русия. "И тази разлика не е за пренебрегване", допълва той.
Нещо повече - предизвикателствата не са равномерни и са по-сериозни за страните от Югоизточна Европа и Централна и Източна Европа, които имат по-ограничен достъп до втечнен газ или са силно зависими от един доставчик на природен газ. "Парадоксално, проблемът с руския газ е, че той е евтин и ЕС лесно се пристрастява към него. Това прави отказът от евтиния ресурс по-труден, като на първо място обикновено се цитира по-високата цена на алтернативите", посочва Калоян Стайков в своята позиция.
Според него обаче това ни връща отново към надеждността на доставчика. "Може ли да се разчита на доставчик, който ви предлага суровини на ниска цена и лека-полека ви увеличава зависимостта от неговите доставки, а в един момента изкуствено ограничава количествата, което води до скок в цената?", коментира той.
С ниската цена, понякога и постигана изкуствено, "Газпром" ограничаваше работата по проекти за алтернативни доставки, като например газовата връзка с Гърция IGB, по която работата се проточи повече от десетилетие (само окончателното инвестиционно решение по проекта беше взето през 2015 година).
Стайков е категоричен, че през следващите години ще трябва да приемем, че цените на енергийните ресурси ще растат, или поне ще бъдат високи и това означава промяна в поведението и на бизнеса, и на домакинствата.