До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ? Този въпрос стана особено актуален през последните дни, след като Русия спря подаването на газ към България. Кратък и информативен обзор по темата може да се прочете в статия на Георги Ангелов, която дава общата картина.
Известно е, че 1) газът има сравнително малък дял в енергийния микс на страната; 2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият потребител на газ в страната; 3) извън енергетиката предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ; 4) до този момент сме в почти пълна зависимост от доставките на газ от Русия; 4) хранилището в Чирен има ниски запаси от газ, като видимо през последните два месеца не са предприети стъпки за нагнетяване на газ и попълване на резервите – попълването започна преди дни, като традиционно нагнетяването започва в края на април. По последната точка, тъй като видимо предизвиква спорове и коментари, всеки може да проследи дневните данни, в т.ч. за години назад, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз, пише Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Всичко това е известно, но то не дава пълната картина. Макроданните за нисък дял на природния газ в енергийния микс не означава, че конкретни предприятия не са напълно зависими от газовите доставки. Липсата на природен газ и/или повишаването на цената за алтернативни доставки е по същество предизвикателство за конкретни предприятия и големи потребители.
Министърът на икономиката и представители на работодателите дадоха съвместен брифинг, на който се опитаха да представят някаква оценка за ефекта върху икономиката, тоест за мащаба на засегнатите предприятия. Оставяйки настрана политическото говорене от министъра и исканията за нови компенсации от бизнеса, представената оценка на този брифинг подлежи на много сериозен критичен поглед.
Въпросната оценка посочва структурата на потреблението на природен газ по сектори – директно взета от регулярните доклади за дейността на Булгаргаз и списък на индустриалните потребители, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. И докато в началото на този микродоклад се говори за 25 хил. предприятия и 247 хил. наети, то реално това са всички предприятия и всички наети в посочените сектори – независимо дали са на газ, или не.
Важното изречение в представената оценка, поместено след таблицата с големите предприятия, е следното: „Общият оборот на дружествата, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз, възлиза на 6 млрд. лв., а заетите са над 14 хил. души“. Дори и тази информация обаче не е пълна. Тя не казва какво количество природен газ потребяват тези предприятия и дали са напълно зависими от този вид енергия.
В представения списък не влизат всички промишлени предприятия, които са на газ – посочени са най-големите, както и такива, които не са директно вързани към мрежата на Булгартрансгаз. Такива са например някои компании в Габрово и Велико Търново. Накратко, този микродоклад е изключително повърхностен и не дава представа каква е зависимостта на индустрията от доставките на природен газ.
Поради липса на публично достъпна информация тук ще представим накратко най-големите индустриални потребители на газ в страната. Това са около 15 компании, които всъщност формират голяма част от потреблението на газ от индустрията у нас. Данните за тяхното потребление на енергия и баланса между природен газ и електроенергия са на база различни източници и оценки на автора и е възможно да има някои неточности. Този баланс между електроенергия и природен газ е важен, тъй като в противен случай рискуваме да направим напълно погрешни изводи.