Експерти призоваха за премахване на мораторума за използването на метода фракинг за проучвания и добив на газ, защото той ограничава и проучванията за конвенционални енергийни източници, не само за шистов газ. България дори не знае какви залежи притежава, коментираха те по време на уебинар, организиран от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).
Организацията е изготвила пакет от предложения, които да помогнат за премахване на енергийната зависимост от Русия. Темата ще се дискутира и на ниво ЕС по време на неформална среща на европейските лидери във Версай.
Преди дни Европейската комисия представи план за намаляване на потреблението на газ от Русия, който предвижда намаление с 66% до края на годината. Това може да постави голямо предизвикателство пред България, категорични са експертите. Местният добив е само един вариант, но съществуват още стъпки като например подобряване на енергийната ефективност, диверсификация, подобряване на свързаността и т.н.
България има няколко доказани находища, сред които Етрополската шистова формация, за която е отказан лиценз за експлоатация. Находището "Деветаки" пък също е изоставено, а то има около 1 млрд. куб. метра доказани залежи и с потенциал за превръщането му в газохранилище, коментира Христо Казанджиев (БЕМФ).
"Съществуват реални възможности, които биха довели за повишаване на местния добив до година и половина - две - три години", каза още експертът.
"Аз съм скептичен", контрира го енергийният експерт Красимир Манов, който препоръча усилията да бъдат съсредоточени по-скоро в диверсификация на източниците и междусистемната свързаност за намаляване на зависимостта от руския природен газ.
Не звучи логично в северната ни и в южната ни съседка да има големи доказани количества енергийни ресурси, а у нас да няма, коментира Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз" и председател на Българската асоциация природен газ (БАПГ). Той също е на мнение, че мораториумът за използването на фракинг, въведен през 2012 година, трябва да се преправи, защото се спира всяка друга дейност за добив на газ, включително и конвенционален.
От "Овергаз" коментират още, че технологиите са много усъвършенствани и се използва единствено вода, а не химикали за изваждането на шистов газ.
"Има доста уроци, които да вземем предвид от налагането на мораториума", допълни още Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия и енергиен експерт. Според него ще са нужни сериозни гаранции, след като сме изгонили един от лидерите в световен мащаб в сектора - американската компания Chevron.
По отношение на дивесификацията Василев посочи още, че "Булгаргаз" трябва да потърси такива възможности - например да води преговори за изкупуване на газа от някое находище в САЩ, Либия или други източници.
България трябва да обърне внимание на потенциала на морските газови хидрати в Черно море, отбеляза и един от учените, участващ в разработването на проекта - Валентин Георгиев. Той заяви, че на границата с Румъния в дълбоките води на Черно море има огромно находище с оценени запаси от 3,5 трилиона куб. метра метан. Според него и находищата, за които съобщи Турция през 2021 година, вероятно също са газови хидрати.
Черно море е второто след езерото Байкал по запаси на газови хидрати, отбеляза геологът Димитър Мерачев от "Овергаз".
Няма никакви стъпки от страна на държавата за насърчаване на реализацията на този потенциал, смята бившият директор на "Булгартрансгаз" и зам.-председател на Българската газова асоциация (БГА) Кирил Темелков. Той препоръча по-активна позиция в тази насока и посочи, че държавата не участва и в международни проекти за проучване на газовите хидрати, което е пропуск.
По отношение на междусистемната свързаност той отбеляза, че вече има някаква диверсификация, но има още стъпки, които да гарантират по-надежден и предвидим газов пазар в България.
08:47 | 14.09.22 г.