Разваленият телефон по одисеята АЕЦ "Белене"

В последните вече повече от 40 години темата за АЕЦ "Белене" периодично изплува и поляризира общественото мнение. Историята около централата е вече добре известна на всички - с постановление на Министерския съвет от март 1981 г. е дадена зелена светлина за втора ядрена централа в България край Белене.

Идеята е да бъдат изградени четири нови блока от типа ВВЭР 1000. Първата първа копка за изграждането на централата е от 1987 г., а след 1992 г. на избраната площадка се извършват само консервационни дейности.

Официалният мотив за спирането на строителството е липсата на средства. Но и в тези години, когато започват да стават ясни измеренията на инцидента в Чернобил, има силно обществено мнение срещу подобен проект.

Но историята не спира дотук - макар и малко изменен, през няколко години проектът излиза на бял свят за нови независими анализи. Досега са направени поне два публично известни и платени от българското правителство доклада - на британската банка HSBC и на Българската академия на науките (БАН), както и множество други експертни оценки и становища за нуждата от нова ядрена сила, за цената и икономическата изгода от проекта.

През годините процедурата за избор на инвеститори тръгва и спира на няколко пъти. През 2020 г. изглеждаше, че ще се стигне до някакво развитие по казуса, особено след като водещите компании се обединиха за развитието на централата. Пандемията от коронавируса обаче на практика отново замрази работата.

Новото коалиционно правителство, което пое управлението на България след три поредни предсрочни парламентарни вота само в рамките на година, постигна крехко споразумение по проекта. По време на публичните разговори за енергийната политика партиите успяха да се разберат, че нов анализ ще даде отговор за бъдещето на ядрената централа, но всички бяха категорични, че България ще остане ядрена сила.

В началото на тази седмица играта на развален телефон обаче започна. Премиерът Кирил Петков коментира пред bTV, че АЕЦ "Белене" няма да се строи, а усилията ще бъдат насочени към нови мощности в АЕЦ "Козлодуй". Междувременно енергийният министър Александър Николов, заедно с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, замина на посещение в САЩ. Заедно с тях са ръководствата на АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", съобщиха от правителствената пресслужба в понеделник (14 февруари).

Визитата на Николов ще продължи със срещи в Питсбърг, Далас и Хюстън. В Питсбърг е разположена централата на американската ядрена компания Westinghouse.

При това стечение на събитията изглеждаше, че краят на АЕЦ "Белене" е близо. Но само няколко дни по-късно коалиционните партньори от БСП в специална декларация се възпротивиха на подобен сценарий. Имаше обяснения, че изказването на Петков е всъщност само лично мнение, а началникът на кабинета Лена Бориславова официално обясни след заседанието на Министерския съвет на 16 февруари, че анализът, който трябва да покаже към кой проект да се насочат усилията, продължава да тече и правителството не "изказва преференции" на този етап към нито един от двата варианта.

Всъщност, лично мнение, че АЕЦ "Белене" е проект, който не е нужен на България, изказа и финансовият министър Асен Василев още през 2020 г. Тогава той беше част от екипа на Румен Радев, предложил проекти, които България да включи за финансиране по Плана за възстановяване.

Изглежда търпението за този проект е напът да се изчерпи. "В проекта са вложени милиарди на българските данъкоплатци и повече не може да оставаме в това положение с непрекъснато отлагане и изчакване", каза президентът Румен Радев по време на посещение в Пловдив и намекна за своята позиция по казуса: "България не може да си позволи лукса сама да се откаже от потенциала си и направените инвестиции".

Именно направените досега инвестиции са сред основните мотиви за реализацията на АЕЦ "Белене". В него са вложени около 3 млрд. лева - за развитие на площадката и покупката на оборудване. Плюс за него е и фактът, че много от процедурите по сертифициране и разрешителни за площадката са вече издадени.

Или с други думи - това е най-напредналият ядрен проект у нас. Но 40-те години история си казват думата - не е съвсем ясно дали направеното досега по площадката ще може да бъде използвано, или ще се наложи да се разруши и да започне наново. Енергийни експерти са категорични - липсва ясен план за развитието на енергийните мощности и дали става дума за заместващи мощности.

Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт (EMI) коментира, че оборудването е произведено преди десетилетие, а в енергетиката в последно време има бурно развитие на технологиите.

Само преди дни например европейски учени докладваха за пробив при смятания доскоро за научна фантастика термоядрен синтез. Разбира се, реалистично е да очакваме появата на подобна технология най-рано след десетилетия, но съвсем скоро се очаква търговската експлоатация на малките модулни реактори, които вероятно ще променят съществено облика на ядрената енергетика.

Икономическата ефективност на АЕЦ "Белене" сякаш остава на заден план в публичните обсъждания на този проект, макар че винаги той е изваждан с мотива за изгодна цена.

Преди години, през 2015 г., Westinghouse изчисли, че цената на тока от седми блок в АЕЦ "Козлодуй", който по това време се готвеше да строи, би била около 75 долара за мегаватчас. На фона на цената на електроенергията на свободния пазар днес такава цена действително е по-ниска.

Често за проекта в Белене се правят препратки към работещите два енергоблока и тяхната цена - в своето заявление към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от АЕЦ "Козлодуй" поискаха да бъде одобрена цена от малко под 57 лева за мегаватчас. Но и обикновено в обществото се пропуска, че първата ни централа отдавна е изплатила своите инвестиции и работи вече само на печалба.

Проектът АЕЦ "Белене" обаче трудно може да бъде съизмерим с финансовите параметри на АЕЦ "Козлодуй" и въпросът, на който трябва да си отговорим, е имаме ли нужда от централа, която може би ще работи на печалба за ограничени периоди от време за своя срок на експлоатация. Решението вече ще бъде далеч от икономиката, особено и при мотива, че централата ще бъде гарант за енергийната ни сигурност в условията на въглеродната неутралност.