България и още 14 държави от Европейския съюз (ЕС) субсидират повече изкопаемите горива, отколкото възобновяемата енергия, показва доклад на Европейската сметна палата относно политиките в областта на данъчното облагане в ЕС.
Като цяло страните в ЕС отпускат повече средства за зелена енергия, но има съществени разлики. Данните на одиторите показват, че през 2020 година Финландия, Ирландия, Кипър, Белгия, Франция, Гърция, Румъния, Литва, Полша, България, Швеция, Унгария, Словакия, Словения и Латвия са отпускали повече от средното за ЕС субсидии за изкопаеми горива и във всички тези държави те надвишават средствата, давани в подкрепа на зелената енергия.
Източник: Европейска сметна палата
Субсидиите за изкопаемите горива могат да бъдат под различна форма - освобождаване от данъци, бюджетни прехвърляния, подкрепа за цените и т.н. Като генерирана сума те са относително постоянни в периода 2008-2019 година - в диапазона между 55 млрд. и 58 млрд. евро годишно.
По отношение на екологичното данъчно облагане одиторите отбелязват, че екологичните данъци в страните от ЕС възлизат на 330 млрд. евро годишно.
Енергийното данъчно облагане и ценообразуване на въглеродните емисии върху продуктите за транспортни цели, както и за парниковите газове възлизат на 258 млрд. евро. Данъците върху собствеността и използването на превозни средства, както и за транспортни услуги (например таксите за въздушен превоз на пътници) са в размер на 62 млрд. евро. Другите данъци, които са свързани със замърсяване, но без данъците върху въглеродните емисии, са в размер на 10 млрд. евро.
14 държави от ЕС налагат данък върху въглеродните емисии, като размерът се различава съществено - от 0,1 евро/тон в Полша до над 100 евро/тон в Швеция. Тези данъци обикновено не се прилагат за сектори, които вече влизат в обхвата на Схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS). В България няма въведен подобен данък.
Най-високият дял от обхванатите общи емисии е в Ирландия (49%), следвана от Дания и Швеция (40%).
Източник: Европейска сметна палата
В своя доклад Сметната палата обръща внимание и на ETS. Схемата се прилага за секторите за производство на електроенергия и топлинна енергия, енергоемките отрасли и търговското въздухоплаване в рамките на общността. Препоръката на одиторите е Европейската комисия да определи допълнителни мерки, чрез които ценообразуването на емисиите на парникови газове да отразява по-добре свързаните с тях екологични разходи.
През 2020 година европейските одитори отбелязаха в доклад, че разпределението на безплатни квоти не е достатъчно добре насочено, за да отразява риска от изместване на въглеродни емисии.