България е една от страните в ЕС, която отчита намаляване на производството на електроенергия от ядрени централи в периода 2006 - 2020 година, става ясно от последните данни на Евростат. Според тях производството у нас намалява с 15%. Това е под средното ниво за ЕС (-25,2%) и се дължи на предсрочното затваряне на блокове в АЕЦ "Козлодуй".
Към края на 2020 година 41% от произведената в България електроенергия е от ядрени реактори. По този показател страната ни е на трето място в ЕС. Останалите най-силно зависими от ядрената енергия в общността са Франция (67% от енергийния микс), Унгария (46%) и Белгия (39%).
Общо 13 държави в ЕС развиват ядрена енергетика и през 2020 г. са произвели 683 тераватчаса електроенергия от реакторите си. Произведената в България електроенергия от единствената ни ядрена централа достига 16,6 тераватчаса.
Източник: Евростат
В периода 1990 - 2020 г. има две противоположни тенденции в ЕС по отношение на развитието на ядрената енергетика. До 2004 г. има непрекъснат ръст на произведената електроенергия, когато в експлоатация влизат все повече реактори и делът на ядрените централи в микса е почти 27%. Но след това страните започват да се отказват от ядрената енергетика и през 2020 г. произведената от реакторите електроенергия е 24,6% от цялата.
Най-съществено е намалението в Германия - с 61,5% спрямо 2006 г. В края на 2022 г. страната ще затвори и последните си три ядрени централи. Към края на 2020 г. германските ядрени реактори са произвели 9,4% от цялата "ядрена" електроенергия в ЕС.
Лидер на ядрената енергетика в общността е Франция, която произвежда малко над половината (51,8%) електроенергия от ядрени централи. Но и тя през последните години спира реактори и намалява производството с малко над 21% от 2006 г. насам.
Данните показват, че съществен спад има сред водещите производители на електроенергия от ядрени централи в ЕС - освен Франция и Герамния, производството намалява още и в Швеция (26,5%) и Испания (3%), както и в Белгия (26,2%) и Словакия (14,3%).
Франция, Германия, Швеция и Испания заедно произвеждат към 77% от цялата "ядрена" електроенергия в общността към 2020 г.
През периода 2006 - 2020 г. в шест държави от ЕС има ръст на произведената енергия. Най-сериозен е той в Румъния, която пусна в експлоатация първия си реактор през 1996 г. - със 104%. Производството се увеличава още в Унгария (19,3%), Нидерландия (17,8%), Чехия (15,3%), Словения (14,5%) и Финландия (1,7%).
Очакванията са, че Европейската комисия (ЕК) може да подкрепи отново ядрените централи във връзка със зеления преход. Брюксел обаче отлага за пореден път официалното си изявление дали ще признава инвестициите в този енергиен сектор като устойчиви.
По план пакетът за т.нар. "зелена таксономия" трябваше да бъде представен преди Коледните празници, но това беше отложено за 12 януари 2022 г. Преди ден говорителят на ЕК Ерик Мамер призна, че има забавяне с още седмица, тоест до 21 януари, за да могат да бъдат чути всички гледни точки.
По "зелената таксономия" спорът е основно между Франция и Германия. Париж настоява, че ядрената енергия е "домашна" и намалява зависимостта от вноса на енергийни източници. От друга страна, производството на ядрените централи е без емисии и това изпълнява поставените задачи за нулеви емисии до 2050 г.
За Германия обаче инвестициите са рискови и не само защото при инцидент може да има огромни последици. Берлин посочва като аргумент, че изграждането на нови реактори е бавно и скъпо начинание и разчитането на ядрената енергия ще забави изпълнението на зелените цели, както и ще спъне появата на други, по-евтини алтернативи.
23:08 | 13.09.22 г.