Работодатели се обявиха против предложени от Министерството на енергетиката ограничения за компенсациите за бизнеса заради скъпата електроенергия. Това стана ясно от коментар на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, цитиран от БТА.
По-рано днес (30 декември) Велев е разговарял с държавния глава Румен Радев по темата за скъпата електроенергия. След срещата той изрази надежда, че президентът ще намери "най-правилните и подходящи действия в търсенето на решения на този краткосрочен проблем".
За запазването на енергоинтензивните предприятия със структуроопределящо значение за българската икономика се изисква навременно, балансирано и комплексно решаване на проблема с високите цени на електричеството за небитовите потребители и гаранции за надеждна енергия на достъпна и предсказуема цена, е заявил по време на разговорите президентът, цитиран от пресцентъра на Президентството.
Разговорите на Дондуков 2 са били по инициатива на представители на ръководствата на национално представителни организации на работодателите в България и освен АИКБ на срещата са присъствали от Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ).
Ефективните мерки за небитовите потребители на електроенергия ще гарантират не само оцеляването и развитието на бизнеса в България, но и ще съхранят неговата конкурентоспособност. „Това е пряко свързано и с овладяването на инфлацията, както и с подобряване на жизнения стандарт на всички граждани“, допълни още Румен Радев.
Компенсациите за бизнеса заради високата цена на електроенергията обаче се определят от изпълнителната власт, тоест от Министерския съвет, а по Конституция президентът няма подобни правомощия. По предложение на новия министър на енергетиката Александър Николов бизнесът ще получава 3/4 от надвишението на цената на електроенергията над 185 лева за мегаватчас, но не повече от 30% от пазарната цена. Тази схема трябва да действа четири месеца - от декември 2021 година до март 2022 година.
През октомври и ноември всички на свободния пазар получаваха коменсация от 110 лева за мегаватчас. Заради продължаващата тенденция за поскъпване на тока от бизнеса настояха схемата, която има одобрението на Европейската комисия, да продължи, но и сумите да се увеличат. Тяхното предложение беше компенсацията да бъде 75% от разликата между цената на тока на регулирания пазар, одобрена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) през юли (119 лева за мегаватчас) и достигнатата пазарна цена.
Изчисленията на бизнеса сочат, че предложената от енергийния министър промяна в схемата се обезмисля при цена над 300 лева за мегаватчас. Велев обясни, че се очаква електроенергията да достигне цена между 500 и 800 лева за мегаватчас. Работодателите са склонни да приемат компенсациите да започват при цена над 185 лева за мегаватчас, но само ако няма таван, става ясно още от коментарите селд срещата в Президентството.
Васил Велев е предложил още и да бъде създаден консултативен съвет към президента, който да работи за решаването на екстремни проблеми и ситуации в енергетиката, както и върху бъдещата Енергийна стратегия.
В началото на октомври служебният премиер Стефан Янев, който днес е министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков, обясни че правителството разработва енергийна стратегия, която ще бъде предложена за гласуване от Народното събрание.
В началото на годината правителството на ГЕРБ представи за обществено обсъждане Национален план за развитие на енергетиката до 2030 година, който така и не беше придвижен напред в следващите месеци.