Ще бъде ли 2021 година лебедовата песен на въглищата?

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

Въпреки плановете за отказ от изкопаемите горива през 2021 година въглищата преживяха своя, може би кратък, Ренесанс. Пандемията от коронавируса през миналата година сви търсенето на енергия и горива и сред големите губещи бяха именно изкопаемите горива - за първи път зелените централи изпревариха въглищните в енергийния микс, включително и в Европа.

По данни на екологичната организация Ember през 2020 година в световен мащаб въглищата са държали дял от 33% от произведената енергия спрямо 39% за зелените енергоизточници.

Но бързото икономическо съживяване през 2021 година увеличи търсенето на електроенергия с по-бързи темпове, отколкото нискоемисионните енергоизточници могат да отговорят. Природният газ поскъпва по-бързо от квотите за въглероден диоксид, което също насърчи търсенето на въглища. Така дни преди края на годината Международната агенция за енергетика (МАЕ) изчисли, че въглищните централи ще произведат рекордните 10,35 хил. тераватчаса електроенергия.

Това положение може да забави декарбонизацията и светът да пропусне ценно време, за да ограничи глобалното затопляне до 1,5°С до края на столетието, предупреждават еколозите. Но от друга страна все повече държави, включително и големи замърсители като Китай, записват официални ангажименти за отказ от въглищата и очакванията са, че потреблението на въглища ще бъде пиково в следващите няколко години, но от 2030 година нещата се променят съществено.

За първи път от години в Европа и Северна Америка потреблението на въглища и производството на електроенергия от въглища расте, но прогнозите сочат, че промяната в тази тенденция ще започне още през 2022 година. Причината е очакваното забавяне на ръста на икономиката, което ще ограничи търсенето на електроенергия, както и заради все по-масовото навлизане на зелената енергия.

Но изкопаемите горива на този етап са жизненоважни за захранването на бързорастящата икономика на Азия. Предварителните данни например сочат, че през тази година потреблението на въглища в Китай се повишава с 9%, а в Индия - с 12%, въпреки големите инвестиции и в зелена енергия. Най-много планове за инвестиции във въглищни централи има именно в Азия - Китай, Индия, Индонезия и Бангладеш, но също и в Турция и Полша.

През изминалата година въглищата държат дял от 40% от световния енергиен микс и емитират 46% от въглеродните емисии. За да бъдат реализирани целите за въглеродна неутралност, делът на въглищата трябва да спадне под 1%, сочат изчисленията на МАЕ.

Стъпките всъщност са начертани - отказ от нови въглищни мощности, намаляване на потреблението на въглища и накрая - отказ от тях.

До 2030 година по-голямата  част от държавите от ЕС планират да намалят производството на електроенергия от въглища с 99%. Но остават Полша, Чехия и България, които ще произвеждат 95% от въглищната електроенергия в общността.

Високите цени на електроенергията през тази есен върнаха интереса към електроенергията, произведена от въглища и в България, въпреки че цената на въглеродните емисии удари рекордни върхове - до почти 90 евро за тон в края на годината. Но и тук този възход вероятно ще бъде временен.