КЕВР: Приходите от въглеродните квоти задържат поскъпването на тока

Увеличените приходи във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) са помогнали на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да удържи повишаването на цената на електроенергията. Това поясни председателят на регулатора Иван Иванов по време на дискусия за перспективите пред природния газ, организирана от сп. "Ютилитис".

Във ФСЕС се събират приходите от продажбата на квоти за въглеродни емисии, чиято цена подобрява рекорди от пролетта насам. Преди месец от Европейската комисия (ЕК) също публикуваха насоки, които позволяват на членовете на блока да използват увеличените средства от емисиите за смекчаване на шока от скъпата енергия. По правило парите от продажба на емисии трябва да се разпределят за компенсиране на увеличените разходи за зелена енергия.

Иванов каза, че ако не са били приложени всички регулаторни похвати, цената на тока е трябвало да бъде повишена с 64% от началото на 2022 година. В доклада на работната група на КЕВР, която анализира пазарната ситуация, е записано предложение за повишаване на цената на електроенергията с под 12%.

Енергийният регулатор има задължението да извърши преглед на ценовото решение за цената на електроенергията един път на всеки шест месеца на регулаторен период. При съществена промяна на ценообразуващите фактори КЕВР променя и цената на електроенергията за регулирания пазар.

В последните месеци цената на природния газ в Европа се повишава съществено, а цените на квотите за въглеродните емисии се повишават до рекордните почти 90 евро за тон. В допълнение и електроразпределителните дружества са поставени в тежка ситуация, защото купуват нужната им електроенергия за технологични нужди от свободния пазар, където цената надхвърля 300 лева за мегаватчас, а услугите им са изчислени при цената на регулирания пазар, която е 119 лева за мегаватчас.

Иван Иванов увери, че регулаторът е "направил всичко по силите си, за да намали тежестта върху гражданите". Той призова и изпълнителната власт да вземе решение за компенсаторни механизми, които да смекчат шока за потребителите. По-рано днес и представителите на бизнеса поискаха от новото правителство да продължи схемата за подпомагане на потребителите на свободния пазар.

Председателят на КЕВР коментира още и темата за енергийната бедност. Това е един от проблемите за пълната либерализация на енергийния пазар у нас. Според Иванов енергийната бедност у нас е по-скоро свързана с общите доходи на българите. В момента цената на природния газ например е съпоставима с европейските цени заради формулата, по която се изчислява. Но същото не може да се каже за доходите, допълни още той.

КЕВР ще дискутира по време на обществено обсъждане цената на топлинната енергия и електроенергията от 1 януари 2022 година. Заседанието ще се проведе на 15 декември. След първото официално правителствено заседание новият премиер Кирил Петков коментира, че спешно се анализират мотивите за повишаване на цената на тока от началото на 2022 година.

По закон КЕВР е независим в своите решения орган. Съставът му се избира от Народното събрание.