В Плана за възстановяване България е записала крайна дата за закриване на въглищните мощности до 2038 година, но реално това може да се случи и по-рано, коментира в студиото на "Нова телевизия" служебният вицепремиер по европейските въпроси Атанас Пеканов. Той нито потвърди, нито отрече, че ЕК очаква от нас по-бърз отказ от въглищата и допълни, че по плана се предвижда до 2026 година да бъдат закрити 1,4 гигавата въглищни мощности, но има възможност и за 1,6 гигавата.
Това на пръв поглед звучи като технически въпрос, но това са много важни политически въпроси, категоричен е Пеканов.
Той обясни, че списъкът със забележките, които България е получила по Плана за възстановяване, съдържа не критики, а позиции на Брюксел за енергетиката и върховенството на закона. България има своите позиции по тези теми и преговаряме, уточни вицепремиерът.
Той обясни, че по другите части от плана забележките са технически и ще бъдат изчистени в най-скоро време.
Пеканов беше категоричен, че позицията на правителството в тези разговори е защита на националния интерес. Например България няма да отстъпи от датата за закриването на въглищните централи. Възможно е тези мощности да не издържат финансово до този срок, но те трябва да имат гъвкавост, за да имат и възможността да се реформират, обясни Пеканов.
Има забавяне по плана, призна още вицепремиерът, но допълни, че до голяма степен причината за това е "странната политическа ситуация", в която е изпаднала страната в последните месеци с управление на служебно правителство в последните шест месеца.
България няма да загуби средствата по Плана за възстановяване, категоричен беше още Пеканов. "Парите са там за нас", обясни още той и допълни, че е по-добре те да бъдат използвани за проекти, които ще донесат добри резултати, а не да бъде гледано на тях като пари за усвояване.
Това отговаря по-добре на критериите на Брюксел, заяви Пеканов.
В четвъртък (9 декември) той вицепремиерът участва в блицконтрола в 47-то Народно събрание и потвърди, че България е получила забележки по Плана за възстановяване, но ги определи като очаквани. Повечето са технически, но има критики в два сектора - "Енергетика" и "Върховенство на закона", при които за част от забележките служебното правителство не може да поеме ангажимент.
Едно от тях е искане за реформа в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и притесненията са свързани с кроссубсидирането в холдинга.