Президентът на България Румен Радев защити за пореден път позицията си за бъдещето на енергийните комплекси в Маришкия басейн. "Поел съм личната отговорност Маришкият басейн да остане енергийното сърце на България и да отложим максимално затварянето на въглищните мощности, коментира Радев по време на посещение в Стара Загора. Пред журналисти той обясни, че бъдещето на комплекса е свързано не само с използването на въглищата, но и с алтернативи за природен газ и внедряване на съвременни технологии.
"Има огромна територия, която не подлежи на рекултивация, която може да бъде използвана", категоричен беше Радев, коментирайки възможностите за изграждане на соларни панели в комплекса. Вариант е и производството на водород, за което има всички условия.
Държавният глава посочи още, че продължаването на работата на въглищните мощности е свързано и с технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
"Има природни дадености, така че с едни съвременни технологии да решим един основен проблем пред енергетиката на бъдещето - съхраняването", обясни Радев.
Той каза още, че се водят преговори с Брюксел датата за затваряне на въглищните мощности да бъде изместена след декларираната от предишните управляващи 2036 година.
Преди дни, по време на посещение в Кърджали, Радев коментира и работата на въглищните мощности в страната. По негови думи тази индустрия е гаранция за автономността на енергийната система и независимост от колебанията на цените на световните пазари.
Въглищните инсталации обаче са източник на въглероден диоксид и не влизат в плановете на ЕС за нисковъглеродна енергетика до 2050 година. България подкрепи и предложението за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 година.
За да насърчи прехода към зелена енергетика ЕС въведе различни механизми, сред които и схемата за търговия с емисии парникови газове. Цената на квотите в момента е рекордна, което съществено оскъпява електроенергията, произвеждана от въглища.
Определяне на крайна дата за затваряне на въглищните мощности в момента е изискване за приемане на Плана за възстановяване, разработван по схемата, по която страните от общността получават средства за възстановяване на европейската икономика след пандемията от коронавируса. По нея страната ни трябва да получи 12 млрд. лева, които да бъдат насочени основно към нови технологии и развитието на зелената икономика.