България има неизползван потенциал за 116 гигавата офшорни вятърни турбини, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). 26 гигавата от тях могат да бъдат изградени в достъпни райони в Черно море с широкоизползваната технология за полагане на турбините по морското дъно.
Очакваните разходи за производството на електроенергия за фиксираните турбини е в порядъка между 62 и 90 евро за мегаватчас, сочат изчисленията на авторите Мария Трифонова и Мартин Владимиров, публикувани на сайта на организацията.
По отношение на възможността за разполагане на плаващи турбини очакваните разходи се движат диапазона 120-158 евро за мегаватчас.
Към 2021 година в България има инсталирани едва 0,7 гигавата вятърни мощности на сушата. Според Националния план за развитие на енергетиката и климата до 2030 година капацитетът ще се увеличи до 0,83 гигавата, а офшорни инсталации въобще не се предвиждат. Включването на тези съоръжения в националното планиране може да привлече нужните инвестиции за развитието на сектора, се казва още в препоръките на доклада.
Според европейските стратегии за развитие на сектора в моретата на ЕС могат да бъдат инсталирани поне 60 гигавата офшорни вятърни мощности до 2030 година, тоест 5 пъти над реализираните досега проекти. Тези съоръжения могат да произвеждат големи количества чиста енергия, което да спомогне за декарбонизацията на европейския енергиен сектор, както и да помогне за намаляването на въглеродния отпечатък на индустрията.
Четири са зоните, в които могат да бъдат разположени турбини - край бреговете на Шабла, около Варна и Обзор, както и край границата с Турция, където има подходящи места за разполагане на плаващи платформи за вятърните паркове с хоризонт за изграждане след 2030 година.Скоростта на ветровете в тези зони са между 7 и 8 метра в секунда.
Източник: ЦИД
Индустрията носи и допълнителни ползи за регионите, осигурявайки работни места за образовани експерти и може да спомогне за превръщането на пристанищата във Варна и Бургас в хъбове за нисковъглеродна енергия, както и за изграждане на хъбове за производство на водород.
Авторите на доклада посочват, че плановете на правителството не включват възможностите за развитие на вятърната енергия. За да бъде използван потенциала обаче са необходими административни и регулаторни промени, както и подобряване на енергийната инфраструктура. Част от мерките ще могат да получат финансиране от средствата за позеленяване на икономиката на ЕС, е записано още в доклада.
02:13 | 14.09.22 г.