Разширението на газохранилището в Чирен само със собствени средства от "Булгартрансгаз" не е жизнеспособен проект, казват от компанията в искане до енергийния регулатор да позволи трансгранично разпределение на инвестиционните разходи, изпратено в началото на лятото. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преди дни е обсъдила това искане на закрито заседание.
Според европейските регламенти ако проект от общностно значение за ЕС, за какъвто е признато разширението на "Чирен", носи ползи за съседни държави, то може да бъде прието разпределение на разходите. Нетното позитивно въздействие се счита за съществено, когато надвишава праг от 10% от сумата на нетните позитивни ползи на всички страни с ползи от проекта.
Според разчетите на "Булгартрансгаз", изпратени до КЕВР, нетните ползи за България от разширението на газохранилището са в размер на 70%, за Румъния - 17,5%, за Гърция - 8,2%, за Сърбия - 3,4%, а за преносния оператор на Босна и Херцеговина - 0,4%.
Затова и от енергийния регулатор са изпратили искането за разпределянето на разходите до регулаторите на Румъния и на Гърция.
От Букурещ са коментирали обаче, че имат собствени проекти за разширяване на подземните си газохранилища, както и собствени находища с природен газ и въпреки че подкрепят проекта, не считат за подходящо приемането на координирано решение за трансграничното разпределение на разходите, изпратено от "Булгартрансгаз".
От Гърция пък, въпреки че ползите са под определения праг, приемат предложението, защото в южната ни съседка все още няма изградено газохранилище. Атина планира да изгради такова съоръжение на юг от Кавала, но засега проектът е в много начална фаза.
За разширение на газохранилището във врачанското село Чирен се говори от години. През 2015 г. "Булгартрансгаз" получи 3,9 млн. евро (50% от общата стойност на проекта) безвъзмездно финансиране по Механизма "Свързана Европа" за проучвания, свързани с плановете за разширение на изчерпаното газово находище.
3D сеизмични проучвания на газохранилището бяха направени едва в периода януари - август 2020 година, а на базата на данните в началото на годината "Булгартрансгаз" пристъпи към проектиране на строителството на необходимите надземни и подземни съображения.
Газохранилището е и част от плана за реализацията на газовия хъб "Балкан". В момента капацитетът му е около 550 млн. куб. метра, което не е достатъчно да се осъществят амбициите България да бъде важен доставчик на природен газ за региона, покривайки неравномерното търсене.
Плановете са този капацитет да се увеличи до 1 млрд. куб. метра.
От дискусията в КЕВР не става ясно какви са финансовите параметри на проекта. Коментира се единствено нуждата от финансиране по "Свързана Европа", а ако то не бъде намерено - реализацията на проекта и сроковете за изпълнението ще бъдат преразгледани.
По първоначални изчисления строителството на разширението трябва да коства около 230 млн. евро.
20:20 | 10.09.22 г.