Франс Тимерманс: България може да бъде център на зелената енергия на Балканите

Трябва да се разделим с въглищата, няма място за тях, но трябва да осигурим бъдеще за въглищните региони и преходът да бъде справедлив, коментира зам.-председателят на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс по време на онлайн дискусия, посветена на Европейската сделка.

Той обясни, че позеленяването на европейската икономика ще донесе огромни възможности за България.

"България може да стане център на зелената енергия за целия регион", убеден е Тимерманс. Според него страната ни може да помага на другите държави, които не са членове на ЕС.

Тимерманс анонсира за одобрен проект за изграждане на 400 мегавата соларни панели край Хасково. Това ще бъде най-голямата подобна централа в Европа и ще осигури много работни места, каза още зам.-председателят на ЕК. През лятото на 2020 година компанията Enery BG 1 даде заявка за мащабния проект.

Тимерманс беше категоричен още, че през следващите седем години за развитието на ЕС ще бъдат впрегнати 1,3 трилиона евро, като 37% от тях ще се изразходват по проекти за опазване на околната среда, 20% - за дигитализация, а останалите няма да бъдат харчени, ако проектите ще нанесат щети върху климата.

Според него повишаване на температурите с 3-4 °С ще направи промените необратими и ще доведе до зачестяване на неблагоприятни събития, като суши например, което от своя страна ще засили миграционния натиск.

Зелената сделка има за цел постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Това означава, че страните от общността трябва да емитират толкова емисии парникови газове, колкото могат да поемат, обясни говорителят на ЕК Вивиан Лунела. Цената на "позеленяването" може да бъде висока, но ако не правим нищо, загубите могат да бъдат по-големи, категорична беше тя.

Говорителят уточни още, че пактът засяга различни сектори, сред които енергетиката и сградите, които емитират 40% от емисиите въглероден диоксид. Затова и част от проектите залагат на модернизация и реновирането на сградите, особено по отношение на отоплението.

Зелената сделка се фокусира още върху принципите на кръговата икономика, тоест ефективно използване на отпадъците, както и върху транспорта - сектор, който трябва да намали емисиите си с 90% до 2050 година спрямо днешните нива.

Нужни са действия и по отношение на селското стопанство, уточни още Лунела. Тя коментира, че е необходимо намаляването на торовете и антибиотиците, използвани в този сектор, за да бъде защитено биоразнообразието.

"Един от отговорите е органичното земеделие и увеличаване на площите, използвани за органичното земеделие", каза тя и обясни, че след няколко дни ЕК ще представи план за насърчаване на този сектор и се водят преговори за обновяване на Общата селскостопанска политика (ОСП).

През следващите години трябва да бъдат засадени 3 млрд. нови дървета, които ще подпомогнат за поглъщането на въглеродните емисии, коментира още говорителят.

Брюксел работи с международните партньори, за да бъде постигнат глобален консенсус по отношение на мерките за опазване на околната среда. От началото на тази година вече имаме уверението, че САЩ и ЕС ще работят заедно за постигането на записаното в Парижкото споразумение. Към усилията се присъединява и Китай, уверяват от ЕК.

Зелената сделка има за цел да намали концентрациите на различни замърсители във въздуха, обясниха още от ЕК по време на дискусията. В Европа има "горещи точки" на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, показват данните на ЕК. Тези частици са сред факторите за преждевременната смърт на континента. Един от регионите със замърсяване са България, както и някои зони в Централна Европа - Чехия и Полша.

Освен праховите частици, чийто източник е основно транспорта и енергетиката, на качеството на въздуха влияние оказват и замърсители като амоняк, чийто източник е селското стопанство.