452 млн. лева отиват за улично осветление по Плана за възстановяване

452 млн. лева ще бъдат отделени по стълба "Зелена България" по Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Това коментира по време на онлайн дискусия енергийния министър Теменужка Петкова.

Средствата по стълба "Зелена България" на Плана надхвърлят 4,3 млрд. лева. Общият ресурс, който ще бъде разпределен по тази схема, е над 12 млрд. лева.

Теменужка Петкова обясни, че енергийно ефективното осветление ще намали емисиите въглероден диоксид и разходите на общините по това перо. Плановете са половината от вложените средства да бъдат възстановени пет години след края на проекта.

Друг ключов енергиен проект по "Зелена България" ще бъде за модернизацията на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за което ще бъдат отделени малко над 500 млн. лева, уточни Петкова. С тези средства ще бъдат посрещнати предизвикателствата от включването на още възобновяеми източници в мрежата. Чрез модернизацията ще бъде постигната сигурност на доставките и гъвкавост при управлениет, допълни още енергийният министър.

Акцентът е върху ЕСО, защото има ключова роля за управлението на системата, макар че възобновяемите източници са присъединени към мрежата на средно напрежение, която се управлява от електроразпределителните дружества, обясни още Петкова.

Тя допълни още, че не може с лека ръка да се откажем от Маришкия басейн, защото въглищните централи от региона доставят 40% от потребяваната енергия. През зимните месеци техният дял дори достига 60%. За Петкова енергийният преход е голямо предизвикателство за страната ни, но и крие много възможности.

Тя беше категорична, че с парите от Плана няма да се стимулира изграждането на нови мощности от възобновяеми източници.

Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова представи и основните задачи по отношение на енергийната ефективност. Над 2,5 млрд. лева от Плана ще бъдат отделени за подобряване на енергийната ефективност на сградите. 1,728 млрд. лева от тях ще бъдат за жилищни сгради.

По плана ще могат да бъдат реализирани мерки за енергийни спестявания на административни и публични сгради, както и на промишлени сгради. За енергийна ефективност на промишлени сгради са отделени 282 млн. лева.

"Чистата околна среда е функция на богатството, а то не се създава от спестяване, а от създаване", репликира експертът по управление на околната среда Боян Рашев. Той призова средства да бъдат насочени към производството на стоки, ценни за света на фона на енергийния преход, например за производство на електромобили.

Рашев посочи още, че преходът към газ ще направи фирмите по-ефективни, тъй като бизнесът в България е силно енергоемък, а и въздухът ще бъде по-чист. Той призова и за използване на различни енергийни източници и да се възползваме от различните предимства. България може да използва биомаса, но в обществото има голям страх от "горенето на боклуци", каза още експертът.

България скоро ще се превърне в център за разпределение на газ от различни източници и маршрути, коментира от своя страна енергийният министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че това ще направи цената на природния газ конкурентна и може да стимулира бизнеса, общините и домакинствата да сменят основния енергиен източник.

Юлиян Попов от Европейската климатична фондация призова средствата от Плана за развитие да бъдат използвани като "лост за привличане на частни инвестиции". Той даде за пример средствата за улично осветление да не бъдат грантове за общините, а те да имат и свой дял във финансирането. Тогава ще бъде видян пълният потенциал на проектите, смята експертът.

Попов беше категоричен, че не можем да говорим за автоматична замяна на въглищните централи с ВЕИ, има десетки нови енергийни технологии - не само соларни и вятърни панели, но технологии за съхранение на енергия, производство на водород и т.н. Той обърна внимание и на потенциала от офшорните зони на Черно море.

"Цялата енергийна система по света претърпя трансформация и ние трябва да се включим", каза още Попов.

Експертът коментира, че замяната на въглища с газ води до закриване на работните места. Един гигават въглищни мощности се обслужват от 4 хил. души, а 1 гигават газ - от 35 души. Цената на суровината също не може да бъде гарантирана в дългосрочен план.

За него Планът за възстановяване е истинска възможност за трансформация на енергийната система.

"Това е уникален шанс да направим огромен скок в развитието си", заяви и земеделският министър Десислава Танева по време на дискусията. По Плана ще бъдат финансирани два големи проекта - за дигитализация на земеделието и модернизацията на "Напоителни системи".

Няма как да имаме стратегически идеи за развитие в нашия географски регион без напояване, подчерта земеделският министър и посочи, че по плана ще бъдат модернизирани 265 обекта за напояване. Очаква се това да доведе до спестяване на до 75% от водата за поливане.

Ректорът на Тракийския университет Добри Ярков коментира, че всички тези планове могат да бъдат осъществени само с добрата кадрова осигуреност на Плана. "Университетите трябва да помогнат на държавата и да подготвят кадрите", заяви той и посочи, че студентите трябва бъдат " с това, което ще бъде утре".

Той отбеляза, че по Плана трябва да бъде насочен към производството на готови завършени продукти, а не "заготовки".