Политиката по декарбонизация не е свързана само с енергетиката и тепърва предстоят тежки дебати за мерките за намаляване на емисиите в земеделието, транспорта и традиционни индустрии. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на онлайн конференция, посветена на политиките по климата и Зелената сделка на ЕС, организирана от ГЕРБ.
Той посочи, че скоро ще влязат в ход плановете за електрифициране на обществения градски транспорт, както и за включване на "електрическа тяга" в междуградските превози с акцент върху железопътния транспорт, както и насърчаване на електрифицирането на индивидуалния транспорт.
Вярвам, че ЕС ще ни помогне да бъдем по-екологично устойчиви и да повишим конкурентоспособността, посочи още вицепремиерът. Той припомни, че по Плана за възстановяване на ЕС България отделя най-много средства за зелена икономика. Предвижда се насочване на милиарди за енергийна ефективност на обществени и частни сгради.
"Протягаме ръка и на индустрията", каза Дончев, припомняйки, че българският бизнес харчи около 3,6 пъти повече енергия от средното за ЕС за единица брутен вътрешен продукт (БВП).
Томислав Дончев отбеляза още, че в момента за Зелената сделка в България се говори в двете крайности - от как политиката на ЕС ще блокира между 40% и 60% от енергетиката със спирането на въглищните централи до как обръщането към зелените технологии ще направи въздуха в България по-чист и икономиката по-конкурентоспособна.
Тези две тези се дискутират отделно и позициите им не се сблъскват, смята Дончев.
Той припомни, че по фонда за справедлив преход България ще получи 2,3 млрд. лева, които ще се използват за намаляване на въглеродния отпечатък на икономиката. Тези средства могат да бъдат насочени основно към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Томислав Дончев коментира, че плановете за закриване на въглищните централи и за развитие на засегнатите региони трябва да бъдат припознати от местните власти и общности. С помощта на консултанти, посочени от ЕК, ще стане ясно какво точно ще бъде изградено в областите Перник, Кюстендил и Стара Загора, които ще бъдат засегнати основно от затварянето на въглищни мощности.
Дали това са парогазови централи, ВЕИ или индустрия, ще стане ясно в конкретните планове, които ще бъдат изготвени до края на 2021 година.
Зелената сделка ще окаже влияние върху живота на 120 хил. души в тези три региона, отбеляза и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той посочи, че идеите и плановете ще трябва да идват "отдолу нагоре" и разговори се водят с местните власти, представители на различни организации и синдикати.
Той отбеляза, че освен трите припознати на този етап от Брюксел региона, България предлага още няколко засегнати области, сред които например Сливен, Ямбол и Хасково, откъдето идва 25% от работната сила за Маришкия басейн, както и региони с тежка индустрия, която ще бъде под натиск от новите екологични цели на ЕС, но са в близост до страни извън ЕС, които не прилагат политиките и могат да привлекат нашия бизнес.
България е намалила вредните емисии с 40% спрямо нивата от 1990 година. Средното за ЕС е 25%, отчете още зам.-министърът.
До 2030 година делът на възобновяемите източници в крайното енергийно потребление трябва да достигне 27%, припомни депутатът Валентин Николов, който е председател на енергийната комисия в Народното събрание. Той смята, че с подготвяните законодателни промени страната ни може и да преизпълни този план.
Той отбеляза, че към този момент целия стопански сектор е на свободния енергиен пазар. До 2025 година ще приключи и пълната либерализация, тоест излизането и на битовите потребители, на свободния пазар.
С последните подготвени промени в Закона за енергетиката ще бъде насърчена либерализацията, навлизането на ВЕИ и ще бъде дадено определение за "зелен водород", което да помогне за навлизането му в икономиката, допълни още депутатът.
Политиката в областта на климата не е политически проблем, отчете Торстен Гайснер от фондацията "Конрад Аденауер". Той беше категоричен, че климатичните промени ще направят невъзможен живота в много държави по света и това ще насърчи миграцията.
За него изпълнението на целите за недопускане на повишаване на температурата с повече от 1,5 градуса по Целзий минава през декарбонизацията на света до 2050 година.