През последното десетилетие изкопаемите горива непрекъснато намаляват дела си в производството на първична енергия, показва анализ на Евростат на базата на последните официални данни. Засега обаче въглищата не са най-сериозният потърпевш в тази насока.
Изненадващо, но смятаният за по-чиста алтернатива природен газ намалява присъствието си в енергийния микс на ЕС. В периода 2008 - 2018 година делът му за производството на първична енергия в общия микс намалява с 46,4%, а на петрола - с 35,3%. Делът на въглищата засега се свива с 27,9 на сто. На мястото на традиционните енергийни източници през последното десетилетие рязко навлизат възобновяемите източници - ръстът е от 49,2%.
През 2018 година в ЕС е произведена първична енергия в обем на общо 635 млн. тона петролен еквивалент, което е спад от 9,2% спрямо 2008 година. Най-големият производител е Франция (21,7% от общо произведената електроенергия), следвана от Германия (17,8%), Полша (9,7%) и Италия (5,9%).
Данните за България показват, че производството през 2018 година достига до 12 млн. тона, спрямо 10 млн. тона десет години по-рано. Въглищните централи държат дял от 42,3%, ядрената енергия от почти 35%, а възобновяемите източници - 21,4 на сто от производството на първична енергия през 2018 година.
Намаляването на използването на изкопаемите горива в енергетиката обаче не оказва влияние върху вноса на енергийни продукти. От 1990 година до 2018 година например вносът на природен газ се е удвоил, а по отношение на останалите горива няма съществени изменения през годините.
Източник: Евростат
Така зависимостта на ЕС от вноса на енергийни продукти не намалява, каквото е желанието на европейските институции. Но данните са категорични - през 2008 година страните от общността внасят 58,4% от необходимата енергия, а десет години по-късно делът е незначително по-малък - 58,2%.
Основен вносител на енергийни източници е Русия. През 2018 година 42,2% от използваните в ЕС въглища, 29,8% петрол и 40,4% природен газ, идват именно оттам. Данните показват известно повишение на дела на вноса на въглища и петрол и от други източници, сред които САЩ и Колумбия за въглищата и Ирак за петрол.
За природния газ обаче Москва си остава основен продавач, като статистиката показва известно повишение единствено на дела на Катар и появата на САЩ в списъка с доставчиците. При тях става въпрос за внос на втечнен газ в общността.
Цените на електроенергията за домакинствата в ЕС варира в широки граници, става ясно още от публикацията на Евростат. През втората половина на 2019 година най-високи са те в Дания (0,29 евро за киловатчас), Германия (0,28 евро) и Белгия (0,28 евро). На обратния полюс са България (0,09 евро) и Унгария (0,10 евро). Средната цена на тока за бита в ЕС е 0,21 евро за киловатчас.
Върху цената влияят допълни данъци и такси, сред които в най-голяма степен е данък добавена стойност (с дял от средно 15,6%). В Дания допълнителните данъци добавят над 64% към цената на електроенергията и това е причината за три пъти по-скъпата електроенергия спрямо България.
В България допълнителните данъци са под 20% от цената, а държавата с най-ниска тежест на допълнителните такси е Малта, където има намалена ставка на ДДС върху цената на тока .
04:55 | 14.09.22 г.