"Има голямо поле за манипулации в енергетиката", каза по време на кръгла маса за бъдещето на ядрената енергетика у нас председателят на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов.
Неговият коментар е във връзка с проучване на Trend по поръчка на 3ENews, което показа, че повече от половината българи не са наясно с идеите на европейските власти за Зелената сделка. Аналогично проучване на Националния център за парламентарни проучвания показва, че 55% от българите не се интересуват от енергетиката, която обаче е в основата за развитието на икономиката.
Затова е необходима широка образователна кампания за Зелената сделка, за ядрените проекти, призна още Николов. Той предупреди, че има опасност от загубата на човешки потенциал в българската ядрена енергетика. Ако не започне проект в рамките на година, интересът на студентите за ядрена физика ще изчезне, ще имаме проблем и с преподавателите, каза още той.
Петър Манчев, управляващ частната компания "Ди Си Ар", посочи, че липсата на интерес се обуславя от липсата на последователна политика в областта. В момента всички предпоставки за развитието на ядрената енергетика са на лице - тя се подкрепя и от българското общество, и от Европейката комисия.
"Ако искате да използвате ядрена енергия, използвайте я", заяви и проф. Холгер Рогнер, директор по въпросите на планирането и икономическите проучвания в МААЕ. Той беше категоричен, че ядрената технология вече е налична и може да бъде използвана за постигането на екологичните цели на ЕС. В Брюксел вече посочват, че всички видове източници ще бъдат впрегнати в тази насока, вкл. ядрени технологии, съхраняване на СО2, енергийна ефективност и т.н., допълни още Рогнер.
Богомил Манчев, председател на УС на Българския атомен форум (Булатом), който също участва в дискусията коментира, че в обществото има изкривени виждания за ядрената енергетика. Участници в проучването на Trend например посочват, че не подкрепят АЕЦ "Белене" защото се строи в сеизмичен район.
По новите стандарти обаче площадките на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" са в по-сеизмичен район, а е получила всички одобрения.
Проучването на Trend, провело се през август, тоест преди да се появи идеята за нов блок в АЕЦ "Козлодуй", показва, че 51% от анкетираните искат да бъде построена АЕЦ "Белене", а 31% не могат да преценят. Във втората група попадат основно млади хора, нискообразовани и живеещите в малките населени места.
От тези, които желаят изграждането на втора ядрена централа, 67% посочват, че тя ще допринесе за енергийната независимост на страната. 52% очакват евтина електрическа енергия, а 42% посочват, че АЕЦ "Белене" ще подкрепи икономиката.
27% от участниците в проучването очакват втората централа да бъде построена от консорциум от различни централи, а 26% - изцяло от българската държава. За 18% вариантът е централата да бъде изградена от руски инвеститор, докато 5% очакват това да стане от европейки инвеститор. По 1% мислят, че реализацията може да стане от американски или от китайски инвеститор.
26% от българите не подкрепят изграждането на АЕЦ "Белене" защото се опасяват за безопасността, а 10% посочват, че това е скъп проект.
Проектите АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" не трябва да се противопоставят, обясни от своя страна председателят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Двата проекта са на различен етап на реализация, а в страната има място и за двата.
"България не е затворен пазар", обясни Цачев и допълни, че до месеци ще има свързаност между пазарите на България с Румъния и Гърция и така страната ни много по-лесно ще може да купува и продава електроенергия. В момента в ЕСО има заявки за 4 гигавата нови ВЕИ мощности и всички те ще бъдат включени в мрежата.
Електроенергията от тях няма как да бъде потребена в България, но тя ще може да бъде насочена към други региони и "може да си намери място на общия европейски пазар".
В периода 2023 - 2025 година в региона ще бъдат затворени около 15 гигавата въглищни мощности и те трябва да имат алтернатива, посочи още той.
Това е много лоша новина за България, защото означава, че ще има недостиг на електроенергия, съответно и цените ще се повишат, смята Богомил Манчев. Той посочи, че трябва се стартират нови проекти за изграждане на мощности и припомни, че 7 години са необходими за изготвяне на проект за ядрена централа и още 3 години за създаване на проектна компания от момента, в който бъде определен стратегическият инвеститор.