Могат ли да издържат въглищата на икономическия натиск?

България може да разчита на въглищата като собствен енергиен ресурс за следващите няколко десетилетия, но дори да се пренебрегне екологията и замърсяването на околната среда, възможно ли е въгледобивът да издържи икономически на натиска? Този въпрос коментираха участниците в дискусия, посветена на Зелената сделка на ЕС, организирана от Института за енергиен мениджмънт.

Отговорът, разбира се, не е еднозначен.

Според бившия дипломат Петър Попчев страната ни има запаси от въглища за следващите 60 години, но и слънцегреене за следващите 60 хил. години. Ако страната ни се свърже с Гърция, тя може да бъде голям генератор на слънчева енергия, която да поддържа водородното производство, обясни той.

Попчев посочи още, че реалният дебат за зелената сделка в България още не е започнал и подчерта, че трябва да бъде избегната заблудата в обществото, че Европа ще отпуска пари по проекти за изграждане на ядрени централи в изпълнение на нулевите въглеродни емисии.

Нов ядрен блок е част от бъдещето, а не решение на проблеми от миналото, коментира от своя страна Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. "Скептичен съм, че може да се случи с подхода, който имаме", допълни той относно плановете за строеж на седми блок в АЕЦ "Козлодуй".

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов пък посочи, че в Европа решения за големи заместващи общности се взимат на базата на технологично-неутрален конкурс. Той даде пример с приключила наскоро процедура в Португалия, където спечелилата соларна компания е заявила цена от 3 лева за мегаватчас.

С каквито и тарифи да бъде натоварена след това тази цена, тя ще остане много ниска за крайния потребител, смята Иванов.

Щерьо Щерев, бивш директор на "Мини Марица - изток", е категоричен, че не друго, а квотите за въглеродни емисии убиват въгледобива, а цените им се определят от Брюксел. Той посочи редица примери в европейски държави с инсталирани зелени мощности, при които цената на електроенергията е около 30 евроцента за киловатчас. Дори и във водещи икономики извън ЕС електроенергията е с цена около 10 евроцента за киловатчас, обясни Щерев.

Скъпата енергия оскъпява производството и намалява конкурентоспособността.

Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt, също смята, че лигнитните въглища нямат бъдеще в Европа при сегашната политика на ЕС. За него централите, използващи ги за ресурс, могат да оцелеят, ако разработят проекти за изгаряне на биомаса или отпадъци.

Отпадъците са ресурс, който не се използва в България, защото в обществото съществува погрешното мнение, че изгарянето им е източник на замърсяване.

За Рашев схемата за търговия с емисии (ETS) не е справедлива и тя трябва да бъде на глобално, а не само на европейско ниво, за да се нарече търговия.

Трансформацията ще се прави от хора и не бива да се плашим от загуба на работни места, посочи от своя страна Светослав Иванов, директор на "Овергаз Мрежи". Той посочи, че историята на прехода и закриването на подобни мощности вече е написана и даде за пример германската област Рур, където процесът вече е приключил. "Трябва само да отворим учебниците и да четем", каза той.