Стратегиите за развитие на българската енергетика имат една основна слабост - липсва сигурност, смята председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той посочи за пример непрекъснатите заявки за големи нови проекти като новият блок в АЕЦ "Козлодуй", което прави трудно за прогнозиране развитието на сектора.
България е последна при реализирането на европейските политики в областта, опитвайки се да запазим статуквото по редица причини - политически, финансови и социални. "Нужно е реформаторско мислене", категоричен беше още Иванов.
Той направи тези коментари по време на дискусия, посветена на Зелената сделка на Европа, организирана от Института за енергиен мениджмънт. "Европейската зелена сделка е важна и необходима за България и целия ЕС", заяви Иванов и допълни, че здравето и опазването на околната среда е абсолютен приоритет за всички.
По отношение на проблемите около развитието на свободния енергиен пазар у нас Иванов припомни, че с промени в нормативната база от 2016 година всеки може да излезе от регулирания пазар. Ръст на цената на свободния пазар обаче върна много от потребителите обратно.
Излизането на битовите потребители на свободния пазар ще стане поетапно като вероятният критерий ще бъде потреблението на електроенергия. Така до 2025 година на регулирания пазар ще останат само уязвимите потребители.
До края на 2020 година КЕВР ще изготви и платформа, която да сравнява условията на търговците на енергия в помощ на потребителите на свободния пазар.