Европейската комисия (ЕК) е в контакт с българското правителство по отношение на стъпките, които трябва да бъдат предприети съгласно Договора за Евратом на ЕС във връзка с изграждането на проекта за АЕЦ „Белене“, заяви говорител на Комисията пред NucNet.
Длъжностното лице посочва, че ако България реши да възобнови проекта „Белене“, ще трябва да се съобрази с Договора за Евратом (Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия – бел. ред.) и подзаконовите му нормативни актове. Това включва законодателство за ядрена безопасност, радиационна защита, управление на радиоактивните отпадъци, сигурност на доставките и защитни мерки.
Според говорителя българските власти са съобщили на ЕК за действията, които са предприели за осъществяването на проекта, включващ изграждането на два атомни блока край Белене. През май 2019 г. България информира Комисията, че ще изпълни своите правни задължения съгласно Договора за Евратом и подзаконовите нормативни актове, след като приключи процедурата по подбор на стратегически инвеститор.
Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова заяви в неотдавнашно интервю, че България няма нужда официално да уведомява ЕК за промените в проекта „Белене“, тъй като процедурата за привличане на стратегически инвеститори не е финализирана.
Петкова подчерта, че евентуалният собственик на проекта, а не българските власти, ще трябва да уведомят Брюксел.
Според министъра България не смята възродения проект „Белене“ за нов, а продължение на първоначалния такъв, одобрен от ЕК още през 2007 г. Петкова заяви, че връщането му на масата през 2018 г. от страна на българския парламент след прекратяването му през 2012 г., изпраща проекта в началния му етап без никакви промени.
България поръча двата руски реактора за „Белене“ през 2008 г., но той беше отменен през 2012 г. поради финансови и политически съображения.
През юни 2018 г. правителството официално възроди проекта след гласуване в парламента.
Въпреки това може да се наложи ЕК да бъде уведомена за проекта съгласно чл. 41 от Договора за Евратом. Този член изисква собствениците в държавите членки на Евратом да съобщават на Комисията нови ядрени инвестиции и значителни промени в съществуващите проекти.
Според източник от ЕК, от инвеститора ще се изисква ново уведомление за „Белене“, ако бъде установено, че са направени промени спрямо първоначалния проект.
То трябва да се даде не по-късно от три месеца преди сключването на първите договори или три месеца преди началото на действителната работа, заяви служител на Комисията пред NucNet.
„Такъв е случаят и с проекта „Белене“, тъй като там вече са настъпили промени спрямо първоначалния план“, изтъква източникът, като посочва още: „В допълнение към нотификацията, службите на ЕК ще могат да извършат цялостната си оценка на новия проект и цялостното му съответствие с Договора за Евратом и неговото вторично законодателство и след това да съобщят своето становище по проекта“.
ЕК одобри уведомлението, предоставено по проекта „Белене“ от България през 2007 г., но оттогава на равнище ЕС бяха предприети различни инициативи, като например „стрес тестовете“ след аварията на АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г., като регулаторната рамка беше изменена с редица задължителни изисквания за безопасност и правни актове за ядрена безопасност, управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци и радиационна защита, спрямо които всяка предварителна инвестиция ще трябва да бъде оценена отново.
При всички положения задължението за уведомяване на ЕК ще бъде на собственика на проекта или инвеститора, а не на българското правителство.