Преходът към чиста енергия в Европа се ускорява. Тъй като икономиката на въглищата е подложена на натиск, става ясно, че текущата пазарна динамика и политическите сили се насочват към по-чисти, по-икономични енергийни източници, които да обособят центъра на енергийната система на Европа. През последните три години 15 европейски страни поеха ангажимент да прекратят производството на енергия чрез въглища, премахвайки твърдите изкопаеми горива от своя енергиен микс. Това включва извеждането от експлоатация на повече от 130 съществуващи въглищни електроцентрали.
Европа демонстрира силно лидерство по отношение на защитата на климата, като се ангажира с постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. и дава тласък на усилията си за постепенно загърбване на въглищата. В светлината на кризата с COVID-19 се създава както възможност, така и спешна нужда да се подходи към един по-здрав, зелен и устойчив подход на възстановяване на глобалната икономика.
За да се постигне това, правителствата, регионалните власти, кметовете и общностите ще играят важна роля за осъществяването на енергийния справедлив преход, без да бъде изоставен никого, посочват от BloombergNEF в своя аналитичен доклад, засягащ страни като България, Чехия, Полша и Румъния, изготвен съвместно с Bloomberg Philanthropies.
Проучването се фокусира върху пазарните условия и съществуващите политики по отношение на въглищата и енергийния сектор като цяло.
Според BNEF преминаването на въпросните страни към възобновяеми енергийни източници може да отключи до 54 млрд. евро инвестиции и да създаде около 45 хил. нови работни места, стимули, които са необходими на икономиката, за да се възстанови от пандемията.
Поглеждайки напред и отвъд настоящите амбиции, европейската „Зелена сделка“ и подобреният пакет за възстановяване могат да насърчат действията в областта на климата в България, Чехия, Полша и Румъния и други европейски региони, зависими от въглищата, като подкрепят инсталирането на по-евтини и по-чисти енергийни източници, изтъкват от BNEF.
България
Сценарият на BNEF за България предвижда почти 8GW нови мощности на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), инсталирани през следващото десетилетие, докато капацитетът на въглищните съоръжения ще се свие с близо три четвърти до 1,3GW към 2030 г.
Приблизително половината от сега наличните въглищни централи в България са на повече от 50 години и доближават края на своята производствена жизненост.
Други съоръжения, които са на възраст поне 40 години, стават нерентабилни заради високите разходи около отделяния от тях въглероден диоксид. Една от централите, пусната в експлоатация още през 2011 г., вече се възползва от доживотна дерогация, за да приведе операциите си съобразно разпоредбите на Европейския съюз (ЕС) относно замърсяването на въздуха. Скъпото преоборудване, изисквано от регулациите относно емисиите, не е включено в сценария на BNEF, но общата инвестиция, необходима за останалите 1,3 GW, е значително по-ниска от цената на модернизирането на всички съществуващи въглищни мощности.
22:56 | 13.09.22 г.