Постепенното прекратяване на работата на въглищните електроцентрали в България няма да доведе до дефицит на електроенергия, като причината за това е свързана с факта, че българската електроенергийна система е свързана с европейската, както и заради интеграцията на българския енергиен пазар към този на Европа, заяви в интервю за Investor.bg Станислав Георгиев.
Станислав Георгиев е изпълнителен секретар на „Българския атомен форум” (Булатом) – неправителствена организация, в която членуват няколко десетки инженерингови компании, доставчици на ядрено оборудване и специалисти в областта на ядрената енергетика. Завършил е бившия Московски енергиен институт (от 2010 г. – Национален изследователски университет - Москва); работил е близо 7 години в АЕЦ „Козлодуй”.
По думите на Георгиев, ако има нещо, от което би трябвало да се притесняваме, това е въпросът какви ще бъдат цените на електроенергията, ако се наложи България да внася от европейските си партньори.
Изпълнителният секретар на Булатом посочи, че на свободния пазар на електроенергия винаги е имало и ще има недоволни, но това не променя факта, че това е пътят за всички – преминаване към този свободен пазар. Георгиев изтъкна, че адаптацията може да бъде трудна, но е неизбежна.
Според Георгиев изграждането на двата блока в АЕЦ „Белене“ е очевидна необходимост, като това многократно е било заявено от българското правителство. Една от причините за изграждането на нова атомна електроцентрала у нас е решението на Европейската комисия (ЕК) за поетапно прекратяване експлоатацията на въглищни мощности в страните от Европейската общност до 2050 г. Съществуват и ред други причини, преди всичко финансови, които също налагат реализирането на едно такова решение, свързано със срока на експлоатация на основните ни въглищни централи.
Процедурата за избор на инвеститор за проекта "Белене", обявена от българска страна, е в ход, изтъкна Георгиев, признавайки, че, поради ограниченията наложени във връзка с пандемията от коронавирус, реализирането на заплануваните дейности от третата стъпка от процедурата, а именно, запознаване с изготвената вече документация по този проект на място, за момента закъсняват.
Това е разбираемо от всички участници в процедурата – както от българска страна, така и от страна на избраните преференциални инвеститори, но това не означава, че процедурата е спряна, подчерта изпълнителният секретар на Булатом.
Георгиев коментира и липсата на държавни гаранции в условията на правителството по отношение на „Белене“.
Условията за участие в процедурата за АЕЦ „Белене“ са ясни и те действително включват липса на държавни гаранции. Именно при тези условия, избраните от българската страна потенциални инвеститори кандидатстваха. Засега информацията, с която разполагаме от Министерството на енергетиката и Националната електрическа компания (НЕК), показва, че българската страна държи на тези условия. Предстоят изпълнението на следващите стъпки от процедурата – изготвяне и предоставяне на оферти за участие от страна на избраните инвеститори, след което преговори с тях. Там именно ще се обсъждат тези въпроси. До какво решение ще се стигне – бъдещето ще покаже.
В тази връзка Георгиев даде интересно предложение – „обединението на избраните инвеститори и съвместно осъществяване на проекта „Белене“ в никакъв случай не е лоша идея“. За подобна теза намекна в сряда и премиерът на страната Бойко Борисов. А още в края на миналата година енергийният министър Теменужка Петкова разясни, че в хода на преговорите по обвързващите оферти е възможно конфигуриране на инвеститорите.
Според Георгиев без активното участие на ядрената енергия в бъдещия енергиен микс на Европа проблемите с климатичните промени и замърсяването няма как да бъдат решени.
По отношение на експлоатационния живот на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" Георгиев припомни, че условията за издаване на лиценз за удължаване на работата на реакторите, в съответствие със Закона за мирно използване на ядрената енергия, изрично посочват, че операторът на атомната централа има право да кандидатства за ново удължаване на лиценза като предостави изискуеми доказателства пред Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В тази връзка, както и на фона на направените проучвания, експлоатационният живот на Пети и Шести блок може да бъде удължен за още 30 години – или съответно до 2048 г. и 2049 г. След този период вече може да се говори за извеждане от експлоатация на съоръженията, добави Георгиев.
Той засегна и темата за малките модулни реактори, които през април попаднаха във фокуса на Международната агенция за атомна енергия.
Според Георгиев този тип реактори стават все по-актуални от гледна точка на бъдещите планове за развитието на ядрената енергетика, но тяхното използване ще се съсредоточи на територията на гигантите в ядрената енергетика – страни като Русия, САЩ, Франция, Япония и др. Тези срани имат затворен цикъл на своята ядрена енергетика (проектиране, производство, експлоатация и снемане от експлоатация на ядрени съоръжения), имат място и финансови ресурси да експериментират, подчерта Георгиев.
По неговите думи България трябва да пречупи тази тенденция през реалното развитие на ядрената енергетика. Страната ни не е проектант на ядрени съоръжения, както не е и производител на оборудване за такива съоръжения. България е оператор на ядрени реактори проектирани и изработени като съоръжения от външни страни, припомни експертът. България е много малък субект от гледна точка на строителство и експлоатация на ядрени съоръжения. Това означава , че ние нямаме възможност да експериментираме в тази област – финансовия и технологичния риск са много, много големи за страна като нашата. Реалността в областта на ядрената енергетика в нашата страна налага прилагането на вече готови и доказани решения. От тази гледна точка малките модулни реактори все още имат да извървят много дълъг път, добави Георгиев, като сподели мнение, че в рамките на следващите няколко десетилетия на територията на страната няма да бъдат реализирани подобни проекти заради техния характери и липсата им на присъствие в енергийната стратегия на България.
09:26 | 13.09.22 г.