Популярната българска поговорка „Много хубаво не е на хубаво“ скоро може да не бъде валидна поне за енергийния сектор на страната ни. След като години наред България плащаше една от най-скъпите цени за природен газ от Русия, сега София може да ползва успеха в предоговарянето на цената на руски газ като лост за договаряне на по-ниски цени и от други вносители.
„България разполага със сериозни лостове за предоговаряне на ценообразуващата формула по бъдещи договори за доставка на природен газ на база постигнатото споразумение с „Газпром“, заяви за Investor.bg съизпълнителният директор на проектната компания „Ай Си Джи Би“ ЕАД Теодора Георгиева. "Ай Си Джи Би“ ЕАД е компанията, която отговаря за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, съфинансирана по Европейската енергийна програма за възстановяване на Европейския съюз. Подобно мнение изказа преди дни директорът на "Булгаргаз" Николай Павлов - по отношение на азерския газ.
„Отчитайки постигнатото с „Газпром“, както и доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ и други източници, България вече се позиционира по различен начин и шансовете за успешно предоговаряне на цените и в договора с Азербайджан са по-големи. Разбира се, говорим за енергиен микс, който трябва да е максимално диверсифициран в портфолиото на „Булгаргаз“, както и хеджиран с цел да се минимизират негативните ценови флуктуации на пазара, породени от по-високи цени в хъбовете или цените, свързани с нефтения индекс“, коментира Георгиева. Според нея има голяма вероятност за успешни преговори за доставка на газ и от други източници, например от САЩ и Катар.
Подобно мнение пред Investor.bg застъпи и старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Според него заради факта, че голяма част от внасяния в България природен газ идва от Русия, но вече на значително по-ниски цени, „Булгаргаз“ ще преговаря с Азербайджан за по-добри ценови условия. В интервю за Investor.bg експертът посочи, че икономически България няма интерес да купува азерски газ при сегашните условия, след като цената на ресурса от Русия вече е предоговорена в посока надолу с 40,3%.
Получава се така, че вместо България да се дистанцира от енергийното влияние на Русия, тя всъщност има икономическата изгода да продължава да купува руски газ, коментира още Стайков.
По неговите думи допълнителен вариант за диверсификация са доставките на втечнен природен газ (LNG) от терминалите в Гърция.
„В момента сме свидетели на значително променена и благоприятна ситуация и динамика на пазара на природен газ в световен мащаб, характеризираща се с изключително ниски цени на LNG от САЩ, както и свръхпредлагане. Мисля, че всички тези положителни характеристики следва да бъдат използвани в преговорите с доставчиците в полза на потребители на природен газ в България“, допълни пък Георгиева.
Темата за цената на газа отново стана изключително актуална, след като, макар и с над година закъснение, страната ни успя да предоговори цената на вноса от „Газпром“. Договорът, сключен с руската компания преди осем години, се отнася за доставка на резервиран обем от 2,9 млрд. куб. м газ годишно, който изтича през 2022 г. Въпросните 80%, които България е задължена да купува от Русия, отговарят на 2,3 млрд. куб. м газ.
През последните дни обаче някои енергийни експерти, например Мартин Владимиров, коментираха, че забавянето в изграждането на интерконектора Гърция-България е възпрепятствало договарянето на по-ниски цени на руския газ за страната ни.
Според Георгиева обаче към момента работата по строежа на междусистемната връзка напредва активно „и се движим по план“.
„Всички ключови подизпълнители работят на терен по подготовка на трасето, изработване и доставка на тръбите и осигуряване на необходимата техника за строителни дейности. За момента нямаме основания да смятаме, че ще има забавяне с финализирането на проекта“, сподели ръководителят на проектната компания. Според нея екипът на „Ай Си Джи Би“ и подизпълнителите по проекта ще направят всичко възможно да оптимизират работата, така че при потенциални забавяния и препятствия пред реализацията на проекта той все пак да бъде завършен в срока, заложен по договор.
Тя изтъкна, че дори само наличието на интерконектора и потенциалът му от нерезервиран капацитет позиционират България по различен начин и дават значително предимство на страната в процеса на преговори.
„В конкретния случай добрите постигнати цени са вследствие на делото на Европейската комисия (ЕК) срещу доминантната позиция на „Газпром“, което задължава „Газпром“ да се държи пазарно и това няма връзка с развитието на интерконектора“, заяви Георгиева, като добави: „Ако следваме пазарната логика, наличието на различни доставчици на природен газ и на алтернативни маршрути за доставка би довело до засилване на конкуренцията и съответно до по-конкуренти условия на доставка и цени на природния газ. Смятам, че ако България има алтернативи за доставка на природен газ, би могла да получи по-атрактивни цени и това да бъде инструмент в преговорите с потенциални доставчици“.
От друга страна, една от алтернативите на руския газ, този от Азербайджан, е възможно да достигне до България именно чрез интерконектора с Гърция, подчерта Георгиева. Това може да стане само, след като се реализира и Трансадриатическият газопровод, което се очаква да стане през тази година.
„В тази връзка мисля, че изграждането на интерконектора Гърция-България е изключително важно за България и за региона, в синхрон с други проекти като Трансадриатическия газопровод и терминала за втечнен природен газ Александруполис“, изтъкна още изпълнителният директор.
По думите на Георгиева правителствата на Гърция и България също отчитат сериозно важността на този проект, което било видимо от системните им съвместни усилия по неговата реализация, като проектът IGB е подкрепен активно и от ЕК.
„Разчитам, че активната работа по проекта и общите усилия на всички заинтересовани страни ще доведат до успешната реализация на IGB, което несъмнено ще помогне на България да се позиционира по различен начин на енергийната карта и ще ни даде повече възможности за доставки на природен газ“, коментира още Георгиева.
Според нея осигуряването на нови маршрути за пренос на газ, в това число свързаността с Трансадриатическия газопровод и съответно достъп до природния газ, доставян от Азербайджан, биха имали положително влияние върху пазара на газ, конкурентната среда и цените на този ресурс в страната.
Как обаче крайните потребители ще усетят понижението на цените, засега не е съвсем ясно, макар че е сигурно, че ще има ефект. Все още не е ясна формулата, по която ще се изчислява цената на природния газ в България, както стана ясно и от изказването на енергийния министър Теменужка Петкова по-рано тази седмица.
Според Стайков според избрания начин за компенсация за крайните потребители може да се очаква корекция в следващите сметки през годината.
„Имаме сериозен потенциал за свързване с други ключови енергийни проекти, които вече съществуват или се изграждат в момента, така че ефектът, който интерконекторът Гърция-България ще има, несъмнено ще се усети и от потребителите“, заключи и Георгиева.
Иначе темата има и макроикономическо измерение, макар и нетолкова голямо. По думите на Стайков делът, с който България се е ангажирала по отношение на закупуването на природен газ от Русия, не може да бъде изменен в процеса на предоговаряне на цените, тъй като са в сила условията на договора, подписан през 2012 г. А компенсацията за надвзетите суми няма да окаже осезаемо влияние на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, тъй като тук става въпрос за около 150 млн. лв. - надплатената от “Булгаргаз“ сума, която в сравнение с националния БВП за 2019 г. (118,7 млрд. лв. по данни на НСИ – бел. ред.) представлява сравнително малка част.
Е, дали не е време да променим поговорката на „Много хубаво е на хубаво“?