В понеделник (2 март) европейската неправителствена организация ClientEarth и българската „За Земята - достъп до правосъдие“ са подали жалба до Европейската комисия (ЕК) в опит да оспорят новата мания на България да изгаря отпадъци в своите въглищни централи.
От години българската въгледобивна промишленост е под обстрел заради огромните държавни субсидии, които получава, опасните условия на труд и неоправданото замърсяване, засягащи хората в цялата страна, пишат Доминик Дойл, адвокат от ClientEarth, Янек Век от Zero Waste Europe и Меглена Антонова, представител на „Грийнпийс България“, за Euractiv.
Под натиска за намаляване на определени токсични емисии въгледобивната промишленост в страната сега се насочва към друга, също толкова проблемна практика: изгарянето на отпадъци. Властите наскоро започнаха да разследват ТЕЦ „Бобов дол“ и нейния директор, но тези разследвания не покриват пълния обхват на проблема.
Практиката е характерна само за ТЕЦ „Бобов дол“. През последната година българското правителство разреши на три стари и замърсяващи въглищни централи – „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Република“ в Перник - да изгарят огромни количества отпадъци, заедно с въглища, без необходимите разрешителни.
На ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Брикел“ беше позволено да изгорят 500 000 тона отпадъци за период от шест месеца, много над разрешено количество, без това да бъде съгласувано с Европейската директива.
Съдържанието на отпадъците е неизвестно за обществото, като остава неясно и тяхното въздействие върху здравето и околната среда. Тези централи се намират близо до населени места, излагайки жителите им на опасност.
Това е сериозно нарушение на националното и европейското законодателство. Ето защо представителите на ClientEarth и „За Земята - достъп до правосъдие“ са подали жалба до ЕК относно това незаконно изгаряне на отпадъци в българските въглищни централи.
Изгарянето на отпадъците е мръсна енергия
Изгарянето на отпадъци във въглищните централи често се посочва като източник на енергия с ниски въглеродни емисии, но в действителност е изключително замърсяващо действие. Доказателствата сочат, че енергията от отпадъците може да доведе до повече емисии на въглероден диоксид, отколкото производството на енергия от газ или други изкопаеми горива. Изгарянето на отпадъци в остарели въглищни централи също може да причини опасно замърсяване на въздуха, тъй като съоръженията нямат подходяща технология за улавяне на вредните емисии.
Замърсяването от изгарянето на отпадъците се състои в голяма степен от серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2) и фини прахови частици. Те могат сериозно да навредят на здравето на хората, преминавайки през белодробната лигавица, причинявайки възпаления и различни здравословни проблеми.
При изгарянето на отпадъците се отделят и токсични диоксини, които могат да причинят репродуктивни проблеми и проблеми в развитието, да засегнат имунната система, да повлияят на хормоните и да причинят рак. На всичкото отгоре данните показват повишени емисии на тежки метали, когато изкопаемите горива се заместват с отпадъци в инсталациите за изгаряне.
Изходът за проблемната въглища индустрия в България
От десетилетия българските власти насърчават въглищната индустрия. В исторически план въглищните централи играят главна роля в икономическото развитие на цялата страна, като в центъра на тази система са област Перник и Бобов дол.
Към момента, с изчерпването на запасите от въглища и нерентабилността на производството на електроенергия от въглища, хората започват да се дистанцират от тези региони. Група големи електроцентрали, чиято собственост е свързана с енергийния олигарх Христо Ковачки, сега се опитват да изгарят битови отпадъци - част от които се внасят от чужбина - заедно с въглищата, посочват авторите на публикацията.
Изгарянето на отпадъците може да се разглежда като алтернативен начин да се избегнат новите строги регулации за замърсяването и да се заобиколи инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването. Операторите твърдят също, че чрез изгарянето на отпадъците те могат да намалят сумата, която трябва да платят за квоти за емисии на въглероден диоксид. В крайна сметка изгарянето на отпадъци е опасен начин за изкуствено удължаване на живота на остарелите въглищни централи.
Възходът на местната опозиция в България
Хората, живеещи в Перник, Бобов дол, Гълъбово и околните райони, са страдали достатъчно. Ставали са свидетели на това площадките на електроцентралите да се превръщат в сметища и през различни части на денонощието да се носи мириса на горяща пластмаса.
Сагата за изгарянето на отпадъци достигна до етап, в който около сто души се присъединиха към съдебно дело с искане да бъде отменено противоречивото разрешение за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“.
Властите отказват да предадат тайните писма, с които се дава разрешение на централите незаконно да изгарят отпадъци въпреки многократните искания и съдебните решения, които изискват от тях да го направят.
Няма открита процедура, която позволява на хората, живеещи в засегнатите райони, да имат думата по въпроса.
Намиране на алтернативи
Насърчаването на изгарянето на отпадъци във въглищните централи, в България или другаде, би направило невъзможно да се постигнат амбициозните цели за намаления на емисиите в енергийния сектор, които да се приведат в съответствие с Парижкото споразумение за климата. Вместо да преминат от изгаряне на въглища към изгаряне на отпадъци, страните трябва да разглеждат енергийната ефективност, истински нисковъглеродните начини за производство на енергия, като вятър и слънчева енергия, и начините за съхраняване на тази енергия за зимния сезон.
Това е не само енергиен въпрос, но и въпрос на управление на отпадъците. Трябват повече усилия относно управлението на отпадъците, като се насочи фокусът върху намаляването и повторното използване на отпадъците и да се проектират продукти, които да бъдат използвани повторно.
Решения като редизайнът, компостирането, биогазът, отговорността на производителите, трансформацията на навиците на потребление, овластяването на населението и рециклирането могат да бъдат приложени днес - с помощта на съществуващите иновации - с незабавни резултати.
След като са изчерпали всички правни ресурси на национално ниво, ClientEarth и „За Земята - достъп до правосъдие“ сега се обръщат към ЕК, за да се предотврати новата мания на България да изгаря отпадъци и властите ѝ да поемат отговорност спрямо нейните жители, подчертават авторите на статията.