Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България
Тези дни гледаме рекламни клипове по ТВ, четем платени публикации в медиите, четем авторски материали на „независими“ енергийни и прочие експерти, слушаме лекции, които ни казват колко хубави, чисти и потребни са т.н. американски централи, как без тях не можем и как в никакъв случай не трябва да се прекратяват/променят договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия на преференциални цени! Че цените не са чак толкова високи /има и по-високи/, че трябва да сме им вечно благодарни, че са инвестирали в такова лошо и опасно място като България и т.н.
Ето малко исторически факти: 1. Договорите (за изграждане на едната и рехабилитация на съществуващата друга ТЕЦ) са подписани в последните дни от управлението на Иван Костов. Те гарантират възвръщането на инвестициите на инвеститорите с добра печалба отгоре, като прехвърлят ВСИЧКИ рискове от оскъпяване по всякакви поводи и причини върху българския потребител. Нещо повече – колкото по-разточителни са в харчовете инвеститорите, толкова по-добре за тях и респективно по-зле за България, защото се увеличава базата, а от там и общия размер на печалбата, която трябва да им заплатим при една и съща норма на възвращаемост!
Тук оставям настрана много неудобни въпроси, като: Защо в последния момент (по информация от очевидци) е променена същността на единия договора от “Изгради, Експлоатирай, Прехвърли за един долар“ в „ Изгради, Експлоатирай, Запази“? Или пък защо при обновяване на съществуваща централа държавата от 100% дял остава едва с 27% при положение, че обновяването е направено на практика с кредит, гарантиран от съществуващата централа и договора с държавата, а мощността е повишена едва със 7% (от 850 на 908 МВт)? Защо и от кого са закупени държавни активи от частни лица и препродадени на централите в пъти по-скъпо? И т.н. и т.н.. От глупост или от корист. Или и от двете? Така или иначе, прокуратурата, сезирана от 4-те представителни организации на работодателите (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), не откри престъпления. Корупция се доказва трудно, а глупостта не е криминализирана. 2. Всички правителства след това са имали възможност да прекратят или предоговорят условията на договорите с по-изгодни за България разпоредби (главно поради неспазване на срокове за реализиране на инвестициите), но вместо това договорите бяха променени в полза на инвеститорите, като бяха добавени допълнителни обезпечения. В интерес на истината трябва да отбележим, че правителство на ГЕРБ предоговори по-добри за България цени, които плащаме на централите, когато не работят, но въпреки това те останаха в пъти по-високи от цените за студен резерв. 3. Няма други такива договори в ЕС. Имаше в Полша и Унгария, но бяха прекратени, след като страните станаха членове на ЕС, т.к. това е недопустима държавна помощ. Противоречи на правото на ЕС. Прекратени са отдавна и успешно за държавите. Обратно към действителността. Но нека да оставим историята и да се върнем към настоящето. Нека „да гледаме напред“, както беше казал един наш състезател, след като беше загубил с нокаут. Нека да разгледаме ценовото Решение № Ц-19 от 01-07-2019 г. на КЕВР за регулаторния периода 01.07.2019г. – 30.06.2020 г. На стр. 19 КЕВР на база фючърси от съседни борси и др. информация мотивирано определя прогнозната годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. в размер на 89,00 лв./MWh.
На стр. 50 и 51 КЕВР е определила/изчислила въз основа на съществуващите нормативни документи и Споразуменията за Изкупуване на Електроенергия (СИЕ) от т.н. „американски централи“ (а те са „така наречени“, защото, макар и с американски мажоритарни собственици, са български юридически лица) количествата електроенергия и цените по които обществения доставчик - НЕК АД следва да изкупи от централите а именно:
От „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД - 2 840 850 MWh по 225,03 лв./ MWh; От „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД - 4 427 416 MWh по 159,25 лв./ MWh;
Само за справка - определената цена, по която общественият доставчик да закупува електроенергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, е 53,90 лв./MWh, а за ВЕЦ, собственост на НЕК, е 70,40лв./MWh. За да не бъдем упрекнати, че премълчаваме част от истината, макар и да няма отношение към темата, ще споменем, че КЕВР задължава обществения доставчик НЕК да закупува известно количество електроенергия и от ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, в следствие на заповед на министъра на енергетиката, в размер 1 752 000 MWh по 135,30 лв./MWh.
Цената е сметната от КЕВР, а количеството – определено в заповедта на МЕ. Мотивите/основанието за над прогнозната цена са свързани с „регулиране на електроенергийната система за осигуряване на сигурността на снабдяването“. В интерес на истината, това е производството само на един от осемте енергоблока на ТЕЦ МИ2, която е по-голяма и от двете т.н. американски централи взети заедно. Централата е ключов елемент на електро енергийната ни система и осигурява както основен товар за консумация, така и пълноценно участие в регулирането на честотата в системата при най-ниска себестойност между останалите топлоелектроцентрали. Държавната ТЕЦ МИ2 е единствената централа, която има връзка с трите нива на напрежение на EEC на Република България – 110, 220 и 400 kV, което я прави основен фактор за устойчивата работа на ЕЕС, за ограничаване на разпространението на тежки аварии и подпомагане бързото възстановяване на системата.
Пак по същите съображения за пълнота на информацията ще споменем, че КЕВР определя и други по-високи цени за 2 вида производители на електроенергия – за централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (когенерации) и за възобновяеми източници (ВЕИ). И за двата вида има европейски еко политики. Правото на ЕС и българско законодателство предвиждат допустима държавна помощ. Съвсем друг въпрос и достоен за отделна статия е за цените, количествата и времето на изграждане ВЕИ-та и защо ни трябваше „да преизпълняваме петилетката предсрочно“, ако днес можеше да ги изградим при цена под 30 евро за мегават час (по света се печелят търгове при цени под 20 евро, а рекорда в Португалия е под 17 евро). Ние ги изградихме и преизпълнихме дела на потребяваната енергия от ВЕИ-та 7-8 години предсрочно, но при цени, достигащи 10 пъти над тези, ако бяхме изпълнили ангажимента си през 2019/20 г.!
Тези грешки всички плащаме чрез Задължения към Обществото и/или чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Но за това – друг път. То е минало непоправимо. Нека сега да се задоволим с факта, че това е позволена от правото на ЕС държавна помощ. И за да не пострада електроинтензивната европейска индустрия от високите цени на електроенергията, причинени от тази позволена държавна помощ за ВЕИ и когенерации, има позволена държавна помощ за елекроинтензивните предприятия за компенсиране на това увеличение. Няма такава позволена държавна помощ обаче за компенсиране на високите цени от т.н. „американски централи“, защото държавната помощ, осигурявана за тях чрез СИЕ, е НЕПОЗВОЛЕНА. И за това тя не е и не може да бъде нотифицирана и респективно компенсирана. Нека сега да видим на стр. 57 от горецитираното решение на КЕВР какъв е размера на непозволената, неправомерна, ненотифицирана държавна помощ за т.н. „американски централи“: За ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1“ – 400 724 000 лева За ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ - - 300 933 000 лева ОБЩО: - 701 657 000 лева. Тези близо 702 млн. лева само за текущия едногодишен регулаторен период (от 01-07-2019 до 30-06-2020 г.) всички ние НАДПЛАЩАМЕ на двете централи чрез „Задължения към Обществото“ – надбавка в цената на електроенергията, която пряко оскъпява цената както за индустрията, така и за бита и чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, което косвено оскъпява цената отново за всички. С колко се оскъпява цената на електроенергията с тази неправомерна държавна помощ? Лесно всеки може да сметне като раздели тези 701 657 000 лева на потреблението в България от 33 523 428 мегаватчаса (числото е взето от същото решение) ще получи 20,93 лв. за мегават час. Защо делим САМО на потреблението в страната? Ами защото тази непозволена държавна помощ не може да се изнася. Тя си е само за наша консумация. Или – скъпия ток е за нас, евтиния – за износ. Евтиния е за нашите конкуренти. И понеже после ще сравняваме цени с тях – нека да го превърнем в евро: 20,93 лв. / 1,95583 = 10,70 EUR за мегават час. Някой ще каже: „стига сте плакали, ние имаме много евтин ток!“. Да, ама не! Това за индустрията е абсолютно невярно. За 2019 г. например средната цена на БНЕБ на референтния и представителен за пазарната цена сегмент „Ден напред“ е 47,46 евро (92,82 лева) лева за мегават час. Към тях трябва да прибавим 10,70 евро (20,93 лева) за мегават час, които НАДплащаме на т.н. американски централи, които плащаме ние и не плаща никой друг в Европа и получаваме 58,16 евро (113,75 лева) за мегаватчас. А честито – това е втората (след Гърция) най-висока цена в Европа!!! И да ни стане съвсем приятно, ще споменем само факта, че предприятията в Гърция плащат много по-ниска цена за електроенергията от същите предприятия в България. Това е така, защото гърците са се изхитрили да включват в борсовата си цена и някои такси, които другите страни не включват, а плащат в борсовата цена, а заплащат отделно.
Ето ги усреднените цени на пазара „Ден напред“ в Европа за 2019 г.:
Да не забравите да прибавите 10,70 евро за мегаватчас към цената за България! 47,46 + 10,70 = 58,16 EUR/MWh - това е съпоставимата цена!
Опитвам се да обясня, че българските предприятия плащат най-скъпия ток. Това влошава тяхната конкурентноспособност и задържа ръста на доходите /повече пари за ток – по-малко пари за заплати/. Много голям „принос“ за това имат ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“!
Следващият мит гласи: понеже тези централи са ни нужни, трябва да им плащаме тези пари, тази държавна помощ, макар и да не е позволена от правото на ЕС, защото толкова струва заради квотите и т.н., защото иначе ще фалират, ще затворят и какво ще правим тогава?! Това категорично не е вярно. Достатъчно е да погледнете финансовите им отчети – има ги в Търговския регистър. Приемаме, че всички разходи са необходими и присъщи. Ами за последните отчетени 3 години (2016, 2017 и 2018 г.) ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1“ има по 397 милиона лева средно годишно Нетен паричен поток от оперативна дейност. А за ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ сумата е по 220 милиона левагодишно.
Обръщам внимание на факта, че тези отчети не включват текущия регулаторен период в който им надплащаме 702 милиона лева общо. Отчетът за 2018-та включва половината от предходния – от 01-07-2018 до 30-06-2019г., когато сме им надплатили 548 милиона лева и половината на периода от 01-07-2017 до 30-06-2018 г., когато сме надплатили 486 милиона лева. Т.е. включват периоди, когато сме надплащали по малко. Всяка година ние надплащаме по силата на СИЕ все по-вече и повече!
Заб. 1. Ограничили сме се до 2016 г. назад във времето, т. к. 2015 г. беше годината на големите работодателски протести срещу „узаконения грабеж, кражбите и безхаберието в енергетиката и в подкрепа на дълбока реформа в сектора“ и ценовото решение на КЕВР беше отместено във времето. Има и др. несъпоставими особености. 2. Годишния регулаторен период започва от средата на годината, а годишните финансови отчети са за календарна година. За това няма достатъчна съпоставимост при едногодишен период. Ето защо разглеждаме 3-годишен период. Макар и дефазиран с половин година.
Добре се вижда, че оперативната печалба (EBITA) на централите е напълно съпоставима с неправомерната държавна помощ, която те получават. Или казано по-ясно чрез високите цени на електроенергията, която българските потребители заплащат, двете централи непазарно изземват чрез механизмите на неправомерна държавна помощ стотици милиони лева от всички нас и така непазарно се обогатяват потискайки доходите на хората и конкурентоспособността на индустрията. Влошават конкурентоспособността на предприятията на истинските инвеститори и предприемачи, на тези които инвестират на свой риск и отговорност, без държавни гаранции, без държавна помощ, а още по-малко – неправомерна такава. Какво да се прави? Представителните организации на работодателите - АИКБ, БТПП и КРИБ и на синдикатите – КНСБ посочиха в обща позиция от края на миналата година: „Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия по преференциални цени от „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″ трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети. Поводът да повдигнем остро въпроса отново точно сега е фактът, че инвестицията на една от централите вече е напълно изплатена. Това бе потвърдено и от Брюксел, и от наетата от българското правителство водеща световна консултантска компания. Категорични сме, че българските потребители нямат „излишни“ милиони за неправомерни печалби на централите чрез недопустима държавна помощ. В същото време цените на електроенергия за индустрията в България отново са най-високи в ЕС и търпението ни се изчерпва. Време за поредно отлагане вече няма. Предстои въвеждане на капацитетен механизъм, при който въглищните централи могат да получат средства в конкуренция с други производители от страната и чужбина и съобразно европейските правила /след нотификация – допустима държавна помощ/. Каква е ситуацията с въпросните две централи? По силата на подписани договори преди присъединяването на България към ЕС те получават в противоречие с правото на ЕС държавна помощ. Само за регулаторната година от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., без необходимото в такива случаи одобрение от ЕК, над 700 млн. лв. ще се платят непазарно на инвеститорите в „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″, от които 301 млн. лева са за втората, изплатена напълно електроцентрала. Припомняме, че държавните гаранции за инвестиции се забраняват от Договора за функциониране на ЕС, който е подписан и от България по време на присъединяването. Да, двете централи са нужни на българската енергийна система. Без тяхното производство няма да има достатъчно електроенергия. Да, те ползват местен ресурс – български въглища. Но за тях важат същите правила и закони. Конкуренцията и върховенството на правото е за всички!“ За да продължи (макар и най-вероятно само още 5 години) използването на въглищни електроцентрали в България, е необходимо да разработим, а Брюксел да одобри, механизъм за осигуряване на капацитети, по който да се проведе търг. Право за участие ще имат както български, така и чуждестранни производители на енергия. Квоти за недостигащите без въглищни централи капацитети (правомерна държавна помощ) ще получат тези, които предложат по-ниски цени. Това са правилата в ЕС. Но двете централи не искат да ги спазват. Конкуренцията е за другите, не и за тях! Върховенството на закона е за другите, не и за тях! Нека Бог да ни пази от такива инвеститори, които с помощта на държавата ни бъркат дълбоко в джоба! От разбойниците сами ще се пазим. Но не е луд този, който яде зелника. Луд е този, който му позволява! Ако държавата няма волята и куража да прекрати тази неправомерна държавна помощ, този грабеж, нека да я заплаща тя от бюджета, а не да товари потребителите със скъп ток. А не да способства за влошаване конкурентоспособността на почтения бизнес и да потиска икономическия растеж и доходите на хората. И понеже държавата няма свои пари (тя ги събира от нас данъкоплатците), може да ги набави, като посъкрати малко раздутата държавна и общинска администрация и ограничи кражбите.
Коментарът е на Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, и е предоставен на Investor.bg.