България е предоставила 250 млн. лв. аванс на „Аркад“ за „Балкански поток"

Стойността на проекта „Балкански поток“ е ясно дефинирана – 1,101 млрд. евро, като се финансира отчасти със собствени средства на българската държавна газова компания „Булгартрансгаз“ ЕАД, като обществената поръчка предвижда за избор на изпълнител, който да осигури инвестицията. Тази инвестиция впоследствие ще бъде възстановена от „Булгартрансгаз“ в рамките на 120 месеца. Това заяви енергийният министър на България Теменужка Петкова в ефира на БНТ.

Обществената поръчка съдържа още една опция, която дава възможност на „Булгартрансгаз“, след като бъдат построени първите 308 км и съответно пуснати в експлоатация, дружеството да излезе на финансовите пазари и ако успее да осигури финансирането, то тогава компанията ще може да се издължи на изпълнителя и да изтегли заем от банките. Това са двете хипотези, според Петкова, които предвижда обществената поръчка. Към настоящия момент „Булгартрансгаз“ е превел аванс към изпълнителя „Аркад“ в размер на 125 млн. евро (около 250 млн. лв), като оттук нататък предстои да бъде осигурено финансирането от страна на изпълнителя. 

По думите на Петкова в българската енергийна стратегия до 2020 г., която беше актуализирана в края на 2018 г., е заложена като крайна дата за реализация на проекта „Балкански поток“ началото на 2020 г. По обективни причини има известно забавяне по този процес, свързано с обществената поръчка и последвалите обжалвания от участниците в нея. Въпреки това енергийният министър заяви, че проектът ще бъде готов през първата половина на 2020 г.

„Балкански поток“ ще даде възможност на България и целия регион на Югоизточна Европа да диверсифицира маршрутите за доставка на природен газ. Изключително важна роля в това отношение играе и интерконекторът с Гърция (IGB), който се изгражда в момента и който трябва да бъде готов и въведен в търговска експлоатация през октомври 2020 г. Отделно от това „Булгартрансгаз“ ще участва в реализацията на проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ (LNG) до Александруполис, което дава възможност на България да получава природен газ от различни източници като САЩ, Алжир и Катар. Според Петкова това е реалната диверсификация и ефектът от нея, от една страна, е сигурност по отношение на доставките, и от друга – конкуренция и конкурентни цени, а когато има конкуренция, цените са по-ниски.

По отношение на сключените договори за доставка на природен газ Петкова заяви, че България все още е в договорни отношения с руската „Газпром“, както и договор за доставка на 1 млрд. куб.м газ с Азербайджан, който ще бъде транспортиран по интерконектора IGB.

Българското потребление на газ е около 3 млрд. куб.м газ годишно, от което 1 млрд. куб.м ще дойде от Азербайджан, т.е. една трета от българското потребление на този ресурс вече е диверсифицирано, подчерта Петкова.

Министърът сподели, че страната ни ще спази всички тези договори, но тенденцията в развитието на пазара на природен газ е той да бъде либерализиран и основните изисквания и основната цел на европейските директиви е да има по-голяма конкуренция и разнообразие на източниците.

Петкова засегна въпроса и за нереализирания проект „Южен поток“, като тя припомни, че основната причина за липсата на успех на газовия коридор е преценката на Европейската комисия, че са налице нарушения в областта на обществените поръчки за избора на изпълнител.

„Всъщност такава обществена поръчка не беше проведена и това беше основният аргумент на ЕК, на 3 юни 2014 г., когато тя излезе с писмо, че тази процедура трябва да бъде спряна, тъй като са нарушени правилата за обществените поръчки в рамките на общността и отделно от това ЕК счита, че има проблем със спазването на третия либерализационен пакет“, поясни Петкова.

Според нея това, което отличава тази процедура от дейността на държавата през последните две-три години, е стремежът към запазване на стратегическото място на България на газовата карта на Европа.

Страната ни покрива всички изисквания както в областта на директива 73, свързана с природния газ, проведени са всички пазарни тестове, направена е съответно оценка на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), спазени са всички процедури, като е проведена и обществена поръчка по Закона за обществените поръчки, подчерта Петкова.

По отношение на проверката на българските електроразпределителни дружества енергийният министър посочи, че за 4-а поредна година се предприема подобна инициатива. Експерти от Министерството на енергетиката извършват проверки по отношение на готовността ЕРП-тата и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за есенно-зимния сезон. Докладът е готов и мога да кажа, че трите ЕРП-та и ЕСО са предприели съответните действия, осигурени са всички мерки и екипи за реакция при кризисна операция. Извършено е и почистване на просеките. Така че хората трябва да бъдат спокойни – готовността на електроенергийната система на България е „добра“, подчерта Петкова.

Според нея в това отношение са направени необходимите инвестиции, с които да се гарантира сигурността на доставките на електроенергия.

Петкова коментира и продажбата на българските активи на ЧЕЗ, където Комисията за защита на конкуренция бави реализирането на сделката, в която купувач за момента е „Еврохолд България“.

„Ще си позволя да обърна внимание на това, че тази сделка се реализира по реда и условията на чешкото законодателство. Тук една чешка компания продава своите активи, които тя притежава в България. Това, което се изисква от българското законодателство трябва да бъде спазено. Нашето законодателство предвижда становище от КЗК с оглед да се анализират всички факти и обстоятелства, има ли рискове и биха ли могли да възникнат такива в резултат на подобна сделка. След това КЕВР също трябва да се произнесе от гледна точка на сигурността на системата. Смятам, че всички компетентни органи с отношение към този процес вършат много добре своята работа и това, което трябва да бъде направено и това, което трябва да бъде взето като решение, ще се случи“, заяви Петкова.

Тя напомни, че още през 2003 г. държавата в този момент е решила да продаде 3-те ЕРП-та. Мотивите са били много ясно обосновани – свързани са с възможностите на чуждестранни инвеститори да инвестират в този топ съоръжения. 

„Решението е взето отдавана и фактите са такива, каквито са“, заключи по този въпрос Петкова.

По отношение на енергийните мощности в Маришкия басейн министърът заяви, че тамошните инсталации са изключително важна част от националната електроенергийна система. 46% от електричеството, нужно за България, се осигурява именно от въглищните централи там, като този процент през зимата достига 60.

„Ние не бихме могли да работим нормално и българската електроенергийна система не може да функционира нормално без този тип мощности. С колегите имаме много добър диалог и провеждаме регулярни срещи. Те са информирани за всички действия, които правителството предприема в тази посока. Така че колегите трябва да бъдат спокойни и ние ще се възползваме от всички механизми, които предоставя ЕС в тази посока. Кандидатстваме в момента за механизми за капацитет, като много други държави членки на ЕС, както и Полша, при която зависимостта от въглищата достига 80%“, заяви Петкова.

Тя добави, че в интегрирания план за климата и енергетиката страната ни ясно е заявила своята позиция. Планът е разработен е и е изпратен на ЕК. До края на годината ще бъде представен и финалният вариант на този план. България посочва в него, че до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. страната възнамерява да ползва въглищните мощности. Основна причина за това е фактът, че България разполага с големи запаси на лигнитни въглища, местен ресурс, за следващите 60 години.

„Няма по-голяма диверсификация, няма по-голяма сигурност по отношение на доставките, от това да разполагаш с местен ресурс“, подчерта Петкова.

Във връзка с американските енергийни централи министърът посочи, че 2014 г. тогавашният енергиен регулатор на България съзира ЕК заради съмнение за прекомерна държавна помощ, предоставяна на централите на базата на сключените договори.

„Беше нает финансов консултант от наша страна, който да извърши преглед по отношение на това дали на базата на тези договори е възстановена първоначалната инвестиция от тези две компании със съответната норма на възвръщаемост. Нашият консултант, на този етап, ни е предоставил данни, от които става ясно, че една от централите, „Контур Глобал“, е възстановила първоначалния размер на инвестицията. В тази посока Министерски съвет даде мандат на вицепремиера Дончев, на министъра на финансите г-н Горанов и на мен да водим преговори с „Контур Глобал“ да стартираме тази процедура на преговори с цел прекратяване на договора“, поясни Петкова.

Според нея амбицията на правителството е „Контур Глобал“ да продължи да работи на свободния пазар и да бъде постигната една договореност, която да бъде в интерес и на двете страни.