В региона на Стара Загора се намира най-голямата въглищна енергийна инсталация на Балканския полуостров, част от гигантски промишлен комплекс.
ТЕЦ „Марица-изток 2“ предоставя работни места и стабилност, както в района на града, така и в България, особено по отношение на генерирането на електроенергия (57% от електричеството в България се произвежда от въглища по данни на Electricitymap.org).
В същото време централата има и своята тъмна страна – тя е основен замърсител с парникови газове, което я поставя в неизгодна финансова позиция, имайки предвид все още не напълно либерализирания енергиен пазар в България и дълговете, натрупани от дружеството оператор заради квотите за емисии на въглероден диоксид, посочва EnergyPost в свой материал.
Проблемът със серния диоксид
Според публикацията районът на Стара Загора е единственият в Европейския съюз (ЕС), който нарушава ограниченията на блока по отношение на серния диоксид. Причината за тези завишени нива е ясна – въглищата.
Серният диоксид вече трябва да е отдавна загърбен. Киселинните дъждове, които са следствие от неговите концентрации, продължават да валят и днес, тъй като не са положени достатъчно усилия за ограничаване на количествата серен диоксид.
Новият анализ на неправителствената екологична организация Грийнпийс на данните от НАСА поставя България на 19-то място в класацията на най-замърсените със серен диоксид страни в света - единствената държава от ЕС, която намира място в топ 20, посочват от EuroPost.
Според сайта индустриалният комплекс „Марица-изток“ в Стара Загора е отговорен за това.
Емисиите само от ТЕЦ „Марица-изток 2“ поставят собственика на предприятието, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, сред 10-те най-силно замърсяващи въглищни компании в ЕС. Лидер тук е германската RWE, която стои зад здравословни проблеми за 5,4 млрд. евро.
Освен че създава големи проблеми за природата, замърсяването със серен диоксид има огромни и добре документирани последици за здравето на хората. Веществото допринася за сериозни респираторни и други подобни заболявания, особено са уязвими групи като деца, възрастни хора и хора с дихателни проблеми.
Когато серният диоксид се освободи от въглищна инсталация, той реагира с други химикали във въздуха, за да създаде прахови частици - изключително опасен фин прах, който прониква в кръвообращението и заплашва здравето.
Ако обаче се погледне европейската карта с фокус върху въглищните енергийни инсталации, прави впечатление, че голяма част от централите са съсредоточени в Централна Европа. Страни като Германия, Чехия и Полша притежават огромен флот от въглищни централи, които са отговорни за голяма част от замърсяването, не в градски мащаби, а в континентални такива.
Полша генерира 81% от своята електроенергия чрез въглища – 16,3 гигавата, отделяйки средно по 820 грама на киловатчас въглеродни емисии. Там делът на хидроенергията, природния газ, вятърната и соларната енергия е изключително малък спрямо общия енергиен микс.
В Германия въглищата са отговорни за 37% от общата генерирана електроенергия, или за 24,8 гигавата.
Чехия е друга страна, където въглищата са един от основните енергийни ресурси. Страната произвежда 29% от електроенергията си чрез въглищни централи, или 2,64 гигавата от общо 8,98 гигавата.
Ако погледнем към Югоизточна Европа, освен посочената в статията на EnergyPost България, може да видим страни като Гърция, Румъния и Сърбия, където въглищните мощности стоят в основата на енергетиката.
Гръцката ТЕЦ „Агиос Димитриос“ произвежда 1595 мегавата електроенергия, както и 9,23 млн. тона въглеродни емисии само за 2018 г. Централата е отговорна за 58 случая на преждевременна смърт (2016 г.) и е класирана на 68-о място в Европа по това отношение.
Румънската ТЕЦ „Турчени“ , която се намира в близост до българската и сръбската граница, генерира 1980 мегавата и 4,07 млн. тона въглеродни емисии.
Подобно е и положението със сръбския комплекс „Никола Тесла“, в който се генерират общо над 3 хил. мегавата електроенергия без да са предоставени данни за отделените въглеродни емисии. Случаите на преждевременна смърт тук са близо хиляда.