Провалът на проекта „Южен поток“ вече е загърбен и през настоящата година бяха приоритизирани нови газови проекти, свързани с доставки от Русия, Гърция и Азербайджан.
Желанието на българското правителство да превърне България в енергиен възел за Балканите принуди енергийния министър Теменужка Петкова да осъществи редица срещи с различни представители на индустрията, които в крайна сметка доведоха до изкристализирането на идеята за газов хъб „Балкан“ и реализирането на продължилия вече няколко десетилетия полемичен проект „Белене“.
Още в началото на годината Петкова се срещна със своя колега – министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц с идеята за доставка на природен газ за България, визирайки диверсификацията в енергетиката и основните приритети пред настоящето правителство.
Това даде ясен знак, че България търси варианти за инвестиране в разнообразни енергийни проекти.
По време на енергийната конференция във Виена търговският директор на „Трансадриатическия газопровод“ (ТАР) Улрике Андрес подчерта, че България може да получава около 40% от природния газ, който страната потребява за година. Според него газопроводът ще помогне за по-широкия достъп на Югоизточна Европа, която до голяма степен зависи от въглищата, до чист енергиен източник.
ТАР е силно подкрепян от Европейския съюз (ЕС) като една от основните алтернативи на руския газ, от който е зависима Европа.
В края на май по време на срещата между руския президент Владимир Путин и българския министър-председател Бойко Борисов не бяха постигнати съществени договорености във връзка с развитието на проекта „Турски поток“ като продължение на сагата „Южен поток“.
Ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер сподели пред медиите, че след пускането в експлоатация на проектната мощност на втората линия на тръбопровода „Турски поток“ в началото на 2020 г. може да се подава природен гази и през газопреносните системи на България, Сърбия и Унгария.
Той отбеляза, че въпросните страни са приели решение да развият своите газопреносни мрежи.
По време на енергийния форум на Югоизточна Европа в Солун Теменужка Петкова увери, че към 2020 г. регионът ще има алтернативни маршрути за доставка на природен газ като по този начин ще се повиши значително сигурността на газовите доставки и ще се осигури тяхната конкурентна цена.
След като ЕС и в частност неговият изпълнителен орган – Европейската комисия (ЕК), възприе по-директен план към енергийна диверсификация, България насочи своето внимание и към гръцкия терминал за втечнен природен газ край Александруполис.
Според енергийния експерт Васко Начев достъпът на страната ни до подобен тип гориво чрез изграждане на връзка с Гърция ще осигури по-евтин природен газ.
Газът от терминала край Александруполис ще позволи на страната да разнообрази своя енергиен микс, разширявайки доставките от САЩ и Катар.
По време на среща с представители на газови компании в Солун българският премиер Бойко Борисов припомни, че изграждането на терминал за втечнен газ е класифицирано от ЕК като проект от общ интерес.
През ноември правителството прие официално своята нова енергийна стратегия, която включва значителна промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България.
Очаква се изграждането на инфраструктурни проекти, които да свържат страната ни както с гръцкия терминал за втечнен природен газ, така и с „Турски поток“, Трансадриатическия и Трансанадолския газопровод.
По време на заседание на Комисията по енергетика в Народното събрание през ноември, на което присъстваха още Теменужка Петкова и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, Делян Добрев коментира идеята за участие на държавното българско газово дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД като акционер в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, определяйки я като „много положителна“.
06:52 | 14.09.22 г.