Застрашават ли енергийните регулации на ЕС националната сигурност на България?

Българският енергиен министър Теменужка Петкова заяви, че България предпочита да плаща глоби за милиони евро, отколкото да позволи на Европейската комисия (ЕК) да отвори националния ни газов сектор. Подобна реформа, по нейните думи, заплашва националната сигурност на страната, пише журналистът Георги Готев за Euractiv. 

В понеделник ЕК наложи глоба в размер на 77,068 млн. евро на държавното газово дружество „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) заради блокиране на достъпа до националната газова инфраструктура.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че глобата е можело да бъде избегната, но София е решила да следва друга стратегия при преговорите.

Българската газопреносна мрежа е притежание на „Булгартрансгаз“, дъщерно дружество на БЕХ, което през годините акумулира многомилионен дълг, засягащ бюджета на страната.

БЕХ беше създаден през 2008 г. от тогавашния министър-председател Сергей Станишев.

Особеностите на българската енергийна търговия спомогнаха на монополистите да запазят своите позиции и да се противопоставят на европейските правила за енергийна либерализация.

Говорейки пред български журналисти, Вестагер показа ясно, че изпълнителният орган на ЕС предпочита проблемът да бъде решен чрез правителствени действия, за да се предотврати ново нарушение от страна на БЕХ.

Но Теменужка Петкова предложи различна версия за решение.

В свое изказване от понеделник тя сподели, че истинската причина за наказателните мерки е поисканото от ЕК приватизиране на „Булгартрансгаз“, което ще позволи на чужди компании да придобият част от българската газова инфраструктура.

„За българското правителство това е червена линия, която не можем да прекрачим, защото инфраструктурата на „Булгартрансгаз“ е директно свързана с нашата национална сигурност. Не можем да правим компромиси с националната енергийна сигурност. Ето защо ние отказахме подобно решение на проблема и не успяхме да постигнем споразумение с Комисията“, заяви пред журналисти Петкова.

Във вторник българският министър-председател Бойко Борисов отиде още по-далеч, определяйки идеята за приватизиране на „Булгартрансгаз“ за „предателство“.

„Може ли да си представите нашето правителство да вземе подобно решение? После ще ме попитате защо приватизирахме тръбите. Подобно действие ще позволи на най-големите руски, турски и други компании да влязат в България. Какви ще бъдат тогава медийните заглавия - „Борисов дава тръбите на България“, заяви българският премиер.

Според него правителството е отнесло въпроса до парламента, питайки за разрешение за преговаряне с ЕК с идеята за избягване на санкции. Единодушно депутатите гласуваха за запазване на енергийната сигурност на страната.

В българското медийно пространство се появи сумата от 300 млн. евро като горен праг на разглежданата санкция срещу БЕХ и България. В крайна сметка обаче се е стигнал до „компромисния“ вариант от 77 млн. евро.

На 24 ноември 2017 г. парламентът реши да не признае евентуалното решение за налагане на глоба от страна на ЕК без значение от нейната стойност.

Въпреки това сега от БЕХ заявиха, че ще платят санкцията.

Euractiv се обърна към Маргрете Вестагер за коментар относно изказването на Теменужка Петкова.

Според еврокомисаря ЕК е поискала от българските власти да отделят доставките на природен газ и инфраструктурния бизнес, позовавайки се на газовата директива от 2009 г.

По думите на Вестагер това няма нищо общо с приватизацията на „Булгартрансгаз“.

Действително дружествата на БЕХ могат да бъдат публични, частни или смесени, доколкото структурите им разполагат с отделна правна рамка и отделно управление.

Що се отнася до опасенията за националната сигурност, Вестагер припомни, че България, както всяка друга страна членка на Европейския съюз (ЕС), е свободна да вземе суверенно решение за избор на оператор, който да контролира газовата ѝ инфраструктура.

„Свободни сте да кажете: по съображения за сигурност ние не искаме този купувач на нашите активи“, заяви Вестагер, посочвайки различни подобни случаи в Европа.

Всъщност България „не харесва конкуренцията“ и предпочита монополите, така че хората на власт да мигат да ги контролират. Това е обяснението, дадено от бившия министър на околната среда и водите Юлиан Попов в интервю по националното радио, който сега работи в мозъчния тръст Европейска фондация за климата.

Бившият депутат Гроздан Караджов стига много по-далеч. Според него аргументът за „националната сигурност“ е просто извинение за „тъмни сделки“.

„В този случай с енергията примерът е още по-ясен. Този сектор е държан в ръцете на държавата, така че да играе ролята на касичка за онези, които са на власт. Чрез нея се финансират проекти със съмнителна стойност, но донесли значителна печалба за някои. Това е мястото, откъдето „обществените поръчки“ се разпределят на лица и компании, близки до властта. И не случайно в областта на енергетиката (в България) няма почти никакви чуждестранни инвеститори“, споделя Гроздан Караджов пред ClubZ.

Според него "горчивата истина" е, че именно правителството и парламентът сами заплашват националната сигурност на България.

"Ако те наистина искаха да защитят българските интереси, нямаше да има само един доставчик на природен газ – „Газпром“, заключва Караджов.