В началото на юни тази година, шест години след налагането на мораториум върху изграждането на АЕЦ „Белене“, представителите на енергийната комисия в Народното събрание подкрепиха предложението на ГЕРБ за намиране на инвеститор за изграждането на централата, като беше поставен и краен срок до 31 октомври.
Зелена светлина за проекта дадоха и представителите на партиите БСП и „Воля“. Единствено депутатите от ДПС дадоха контра, твърдейки, че АЕЦ „Белене“ няма бъдеще.
"Това е реализация на проекта на пазарен принцип без предоставяне на държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на енергия", заяви още тогава енергийният министър Теменужка Петкова, въодушевена заради постигнатия политически консенсус.
Появиха се и мнения, като това на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, според който „проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ излага на риск останалата част от българската енергетика“, твърдение, което все още подкрепят редица специалисти.
Още на следващия ден след решението на енергийната комисия директорът на „Росатом“ за Централна Европа Вадим Титов заяви, че руската компания е готова да започне преговори за изграждането на ядрената електроцентрала, но ще изчака предстоящото решение на парламента.
Същият ден парламентът даде мандат на Теменужка Петкова за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно проектно дружество.
Решението беше взето със 172 гласа "за", 14 "против" и 2-ма въздържали се. Вносители са ГЕРБ и "Обединени патриоти".
Цялата процедура по рестартирането на проекта беше съпътствана от негативни прогнози, които подчертаха невъзможността за толкова кратък период да се намери стратегически инвеститор за проект, оставащ в забрана.
По време на гостуването си в Bulgaria ON AIR по същото време икономистът Владимир Каролев и бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев коментираха липсата на достатъчно време за решаване на този проблем.
По думите на Куюмджиев няма как да се открие инвеститор, който да построи забранен със закон проект.
Двамата гости бяха категорични още, че няма как централата да бъде построена за 7 години, какъвто е срокът според министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Те посочиха, че единствените две държави, които спазват своите срокове или закъсняват минимално с изграждането на подобни проекти, са Русия и Китай.
Според изпълнителния директор на Виенския център за ядрена компетентност Янко Янев АЕЦ „Белене“ е най-нискорисковият проект в света, който може да бъде завършен успешно. Той разкритикува парламента, като заяви, че решението на управляващите за централата е неясно и не помага особено на българското министерство на енергетиката да преговаря и съответно да привлече стратегически инвеститори.
Мнение по въпроса изказа и бившият финансов министър Симеон Дянков, който определи темата за строителството на АЕЦ „Белене“ като „абсолютна политическа атракция“ и добави, че Европейският съюз няма да позволи на китайски инвеститор да притежава такава стратегическа инвестиция в блока. Според него единственият вариант за реализиране на проекта е да се заложи на европейски инвеститор, но за момента такъв няма.
Той обясни, че държави като Словакия и Унгария са се оттеглили от подобна инвестиция.
В края на юни правителството официално възложи задача на Теменужка Петкова да започне действия по търсене на варианти за изграждане на втората ядрена електроцентрала у нас.
10:00 | 14.09.22 г.