Сливане на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток“ няма да реши проблемите на топлоелектрическата централа, а по-скоро би създало допълнителни проблеми, заяви енергийният министър Теменужка Петкова в интервю пред Нова Телевизия.
Според нея никой няма да вземе решение, което да постави под риск сигурността на енергийната система в страната и дейността на едно или други енергийно предприятие.
Държавата разглежда различни варианти, за да спаси най-голямата топлоелектрическа централа в България – ТЕЦ „Марица-изток 2“, която е изправена пред сериозни предизвикателства заради ограничаващите квоти за вредни емисии.
При сегашните цени на емисии въглероден диоксид от 25 евро на тон през март 2019 г. предприятието ще трябва да плати 466 млн. лв, за да може да продължи да работи. Страната търси решение на въпроса, докато работна група от експерти обсъжда различни варианти за спасяването на енергийната компания, сподели Петкова.
Тя коментира и думите на руския държавен глава Владимир Путин, който заяви, че България се е отказала от проекта за изграждане на газопровода „Южен поток“ под външен натиск.
„За да бъдем коректни, трябва да кажем, че Европейският съюз имаше проблеми с този проект в две направления“, каза енергийният министър, като добави: „Проблемите, които Европейската комисия посочи през юни 2014 г., са свързани с това, че не се прилага законодателството в областта на обществените поръчки и притесненията, свързани с нарушения на третия либерализационен пакет. Тогавашният премиер Пламен Орешарски със свое писмо е наредил спиране на всички действия по проекта, за да се избегне нова наказателна процедура срещу България“.
Петкова посочи, че темата „Южен поток“ е назад във времето, а това, което България прави, е свързано с гарантирането на енергийната сигурност на страната и запазването на ключовото ѝ място на европейската газова карта.
Тя засегна темата за поскъпването на природния газ от октомври заради споразумението между руския газов гигант „Газпром“ и ЕК, в което компанията пое ангажимент да създаде пазарни условия при продажбата на природен газ. На тази база трябваше да бъдат предложени промени за всички държави, с които „Газпром“ е сключила договори.
„На 6 август тази година „Газпром Експорт“ информира „Булгаргаз“ за споразумението, което беше подписано с ЕК, прилагайки две допълнения към договора с България, засягащи изключително важни въпроси – възможността за предоговаряне на цената на природния газ и възможността за смяна на входната точка за доставка на горивото“, обясни Петкова.
Според нея в тези допълнения има ясно определени параметри, при които тази цена може да бъде предоговаряна. По новите условия „Булгаргаз“ вече може да иска промяна в цената на всеки 2 години, вместо на 4, както е било досега. Това обаче става при строги определени условия – когато цената за България се различава от тази на границата на Германия, Франция и Италия.
Цената може да спадне, но за да стане това, всяка държава ще трябва да докаже, че плаща повече, отколкото е цената на границата на трите посочени държави.
В момента „Булгаргаз“ прави анализ на енергийния пазар, за да прецени следващите си действия.
През миналата седмица Теменужка Петкова проведе телефонен разговор с полския си колега Кшищов Тхужевски, чиято основна тема бяха неотдавнашните прекомерни колебания в цените, установени на пазара на въглеродни емисии от ЕС.
Разговорът между двамата министри бе в отговор на получено в Министерството на енергетиката писмо от министър Тхужевски, в което той предлага да се търси общ подход за намиране на бързи и адекватни решения за смекчаване на последиците от колебанията в цените на въглеродните емисии.
Тхужевски отбелязва, че е налице възможност за прилагане на механизма, предвиден в Директивата, която установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Този механизъм позволява на Европейската комисия (ЕК) да свика заседание на Комитета по изменение на климата, което да предложи мерки за разрешаване на възникналия проблем.
Министър Петкова отбеляза, че топлоелектрическите централи на въглища в България осигуряват повече от 46% от електроенергията и тяхното нормално функциониране е от ключово значение за енергийната сигурност на България и региона.
Двамата министри се съгласиха, че сътрудничеството между страните би спомогнало за намиране на трайно решение на въпроса.
20:06 | 12.09.22 г.